Ралф Уолдо Емерсън… негови мисли

Standard

Почти случайно попаднах на сборник с есета на Емерсън в градската библиотека и нещо ме подтикна да го взема и прочета. И откакто сторих това той се превърна в един от най- вдъхновяващите мислители за мен. Всяко едно есе беше като мехлем за душата и ме изпълваше с възхищение към проницателността и дълбочината на мисълта му. Останах възхитена и по- важното вече имах по- широк мироглед и малко по- широко отворени очи за света.

Тъй като обичам да си изваждам най- важното от нещата, които чета тук ще споделя някои мисли от отделните есета, които ме впечатлиха най- силно. Приятно четене!

„Духовни закони”

Всеки човек има своето призвание. Талантът е призвание. Има една посока, в която цялото пространство е открито пред него. Той притежава способности, които безмълвно го приканват нататък към неспирно усилие. Той няма съперник. Защото, колкото по-искрено се опира върху своите способности, толкова повече ще се различава неговата работа от работата на всекиго другиго.

Ние толкова повече обичаме хората, колкото повече те са импулсивни и спонтанни. Колкото по-малко мисли или знае човек за своите добродетели, толкова повече го харесваме. Един велик човек не знае, че е велик. Трябва да минат едно или две столетия, та този факт да се прояви. Това което прави, той го прави, защото така трябва.

Онова, което привлича моето внимание, го получава също така, както аз отивам при човека, който хлопа на моята врата, докато хиляди други хора, не по-малко стойностни, минават покрай нея, хора на които аз не обръщам внимание.

Онова, което сърцето ти смята за велико, е наистина велико. Онова ударение, което поставя душата е винаги правилно.

Никой не може да научи онова, за чието научаване не е подготвен, колкото и близо да е то до неговият поглед. Бог все ни предпазва от идеи, за които не сме готови. Очите ни остават затворени за неща, които са пред нас, докато не дойде часът, когато умът е съзрял.

Начинът на говорене и писане, който никога няма да излезе от мода, е да се говори и пише искренно. Достойни да станат публично достояние са само онези мисли, до които сте достигнали, опитвайки да задоволите собственото си любопитство.

Характерът на човекът постоянно се себепроявява. Дори най-мимолетните дела и думи, самият начин, да се върши нещо, съкровенните желания – всички те изразяват характера. Когато действате, когато стоите неподвижно, дори когато спите – показвате вашият характер. Човек минава за онова което струва. Онова, което той е, се отпечатва с искрящи знаци върху неговото лице, върху неговата фигура, върху неговата съдба. Прикриването не му дава нищо, нито самохвалството. Нашият поглед, нашите усмивки, начинът, по който поздравяваме или подаваме ръка, съдържат самопризнание. Ако не искате да стане известно нещо, което сте направили, никога не го правете.

Урокът който всички тези наблюдения предават, е : бъди, а не изглеждай.

„Свръхдушата”

Нещата които действително са за теб ти ги привличаш. Втурваш се да търсиш свой приятел. Нека краката ти да тичат, но не и умът. Ако не го откриеш, няма ли да си кажеш, че най-добре е, дето не си го намерил? Защото има сила, която е в теб, така също в него, и следователно, ако така щеше да бъде най-добре, би могла лесно да ви събере заедно. Всеки приятел, към когото се стреми не твоята фантазия, а за когото копнее голямото и нежно сърце в теб ще те прегърне.

„Самоувереност”

Във всяко дело на геният разпознаваме собствените си отхвърлени мисли : те се завръщат при нас с отчуждено величие.

Има време в духовното развитие на всеки човек, когато той стига до убеждението, че зависта е невежество; че подражанието е самоубийство; че трябва да приеме себе си, за добро или зло, като своя участ;

Глупавата последователност е кумирът на малките умове, кумир комуто се кланят дребни политици, философи и богослови. Ако искаш да бъдеш човек, говори днес това което мислиш днес, с думи тежки като гюлета, а утре говори това, което мислиш утре, отново с тежки думи, дори ако то противоречи на всичко, което си казал днес.

Нищо в крайна сметка не е свещено, освен цялостта на собственото ни съзнание. Щом оправдаеш себе си пред себе си, ще получиш одобрението и на света.

Не искам да изкупувам вини, а да живея. Моят живот е заради него самия, а не заради зрелище. Какво трябва да правя, е онова което ме занимава, а не какво мислят хората.

Лесно е когато си сред хора да живееш според хорските разбирания; лесно е също бидейки в самота , да живееш според своите собствени; великият човек обаче е онзи, който и посред тълпата запазва съвършенно сладостна независимостта на самотата.

Човекът обаче отлага или си спомня; той не живее в настоящето, а с поглед обърнат назад, оплаква миналото, или нехаейки за богатствата, които го заобикалят, се повдига на пръсти да прозре бъдещето. Той не може да бъде щастлив и силен, докато също като природата, не заживее в настоящето, над времето.

Само животът има смисъл, не и изживяното. Светът мрази истината, че душата израства; защото тази истина завинаги омаловажава миналото, превръща цялото богатство в бедност, цялата слава в срам, обърква светеца с измамника, отхвърля еднакво Иисус и Юда.

Понякога сякаш целият свят е в заговор да ви натрапва нещо незначително. Онази способност, която хората имат да ми досаждат, аз им я предоставям чрез слабохарактерно любопитство. Никой не може да се доближи до мен, ако аз не му позволя.

Недоволството е липса на вяра в самия себе си : то е слабост на волята. Нашето съчувствие е също така недостойно. Ние отиваме при онези, които глупаво хлипат, сядаме при тях и заплакваме за компания, вместо да ги заредим с истина и здраве чрез груби електрични шокове, връщайки ги отново при техният собствен разум.

Онзи човек, който сам си помага, винаги е драг на боговете и хората. За него всички врати са широко отворени. Нашата любов се насочва към него и го обгръща, защото той няма нужда от нея.

Обществото никога не напредва. Ако прогресира в едно отношение, то запада в друго. За всяко нещо което се дава, нещо друго се отнема. Обществото придобива нови умения и загубва старите инстинкти.

4 responses »

  1. Искам да те попитам как се казва книгата , защото не мога да намеря конкретен сборник ?

  2. Здрасти Хюсеин, Книгата се казва „Самоувереност“

Кажи ми нещо

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s