Историята на Дрипавото мече

Standard

Това е трогателната история на едно смело мече… В нея има предателство, малко изпитания (а те винаги ни променят), една щастлива случайност, едно отворено сърце, една искрена и топла любов и много прегръдки за финал разбира се  :) И така…

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Най-старата и малка къща, която можете да си представите, предстоеше да бъде срутена. Всички неща, които някога правеха къщата приятна и уютна, бяха изхвърлени навън и струпани на куп в градината отпред. От мекото пружиниращо легло, в което собствениците спяха, до старите дървени дъски на пода, по които ходеха …

… и дори, със сигурност по някаква грешка, едно малко кафяво плюшено мече.

То бе заклещено сред всички други нежелани неща и не можеше да помръдне. И тогава, един ден, един много студен ден, нещо падна от небето… Малка снежинка.

Тя се приземи на носа на малкото плюшено мече и бе последвана от още много други. На мечето му стана студено, много студено. Падаше все повече и повече сняг, и ставаше все по-тежък и по-тежък. Малкото мече бе толкова измръзнало, че носът му започна да посинява… толкова измръзнало, че кафявата му козина започна да става сива.

То бе замръзнало, необичано и само в света, и се чувстваше много, много тъжно.

Зимата най-сетне премина и времето стана по-топло. Един красив пролетен ден, малко момиченце си играеше близо до старата къща, когато забеляза сивото мече в купчината от нежелани неща. То  бе като никое друго мече, което тя бе виждала, и тя го извади от там, откъдето бе заклещено.

Тя го изтупа от прахта и го вдигна високо в небето, за да го разгледа.

„Сиво плюшено мече … със син нос?“ мислеше си тя. „Колко странно!“

Плюшено мече искаше да заплаче. То помисли, че тя не го харесва и ще го захвърли обратно в другите нежелани неща.

„Но то е прекрасно!“, продължи тя и моментално се влюби в него.

Тя изтича до дома си, толкова бързо, колкото малките й крачета можеха да я носят, за да види дали нейната баба може да го позакърпи, тъй като много от пълнежа му бе паднал и мечето спешно се нуждаеше от ремонт.

Тя го наглеждаше, докато нейната баба заменяше пълнежа му и закърпваше дупките му. Шевовете му бяха започнали да се показват там, където козината се бе поизтъркала, но малкото момиченце мислеше, че то изглежда перфектно.

Беше топло и уютно в къщата на малкото момиченце и мечето се чувстваше топло и уютно в сърцето си. Въпреки това, носът му все още беше син, а козината му сива и те никога не се оцветиха отново в кафяво.

То бе уникално сред всички други мечета.

Малкото момиче му даде огромна силна прегръдка. Тя го обичаше повече от всичко друго в света, нейното малко сиво, синьо-нослесто…

… дрипаво мече.

Една история с щастлив край!🙂

The Heartwarming Story of Tatty Teddy

Кажи ми нещо

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s