Цитати от „Игрите на Глада“

Standard

Първо малко за впечатленията ми от книгата и от филмът🙂 И двете ми харесаха, но съм се убедила, че в случаите на филмирани книги винаги е по- добре първо да се гледа филмът и после да се чете книгата. Така има по- малко разочаровани. Получава се така, защото филмите са времево ограничени и не могат да обхванат всички моменти от книгата, някои направо липсват, а други биват орязани. Освен това, ако вече си прочел книгата си имаш определени представи и очаквания как героите трябва да изглеждат, да се държат и т.н.

Затова първо гледах филмът и почти веднага след това прочетох и книгата (а после и другите две :Р на английски :Р). Сигурна съм, че ако редът беше обратен щях сериозно да се дразня на някои неща по време на филмът. Например, най- слабата част от кастинга според мен е малката сестричка Прим, която играе ужасно сдървено и далеч не е чак толкова сладка, колкото се описва да бъде. Историята с хляба също е представена много странно във филмът…  ненужно странно и объркващо. Освен това Катнис от книгата е по- различна от Катнис във филма… като първата ми харесва много повече, i can relate to her. Повече прилича на човек, показва колебливост и несигурност, докато другата е като женския терминатор, решителна и уверена. Изборът на Пиита поне е перфектен🙂 Не е стандартния красавец, какъвто е Гейл, но е зареден с тонове чар, остроумие и човечност. Единственият му достоен съперник в света на книгите (поне според мен) е естествено Mr. Darcy .

А сега да пристъпим към цитатите. Приятно четене!

~♥~

“Happy Hunger Games! And may the odds be ever in your favor.” 
Щастливи Игри на Глада и нека шансът бъде на ваша страна!

“Winning means fame and fortune.
Losing means certain death.
The Hunger Games have begun…”
Победата значи слава и богатство.
Загубата значи сигурна смърт.
Игрите на Глада започнаха…

“Peeta looks me right in the eye and gives my hand what I think is meant to be a reassuring squeeze. Maybe it’s just a nervous spasm.”
Пиита ме поглежда право в очите и хваща ръката ми по начин, който би трябвало да означава насърчително ръкостискане. А може би е просто нервен спазм.

I‘m sure they didn’t notice anything but you. You should wear flames more often,“ he says. „they suit you.And then he gives me a smile that just seems so genuinely sweet with just the right touch of shyness that unexpected warmth rushes through me.” 
Сигурен съм, че не са забелязали нищо друго, освен теб. Трябва да носиш пламъци по- често – каза той – отиват ти. И тогава ми даде усмивка, която изглеждаше толкова искренно сладка и с точното количество срамежливост, че неочаквана топлина премина по мен.

I don’t know how to say it exactly. Only… I want to die as myself. Does that make any sense?“ he asks. I shake my head. How could he die as anyone but himself? „I don’t want them to change me in there. Turn me into some kind of monster that I’m not.“
– Не знам как точно да го обясня. Искам да умра като себе си. Това звучи ли смислено? – пита той. Аз поклащам глава.  Как можеш да умреш като някой друг?
– Не искам да ме променят докато съм там. Да ме превърнат в някакво чудовище, което не съм.

When the time comes, I’m sure I’ll kill just like everybody else. I can’t go down without a fight. Only I keep wishing I could think of a way to… to show the Capitol they don’t own me. That I’m more than just a piece in their Games,“ says Peeta.
Когато настъпи моментът, съм сигурен, че ще убивам както всеки друг. Няма да се предам без борба. Просто ми се иска да мога да намеря начин да…  да покажа на Столицата, че не ме притежават. Че съм повече от парченце в техните Игри. – каза Пита.

“District 12: Where you can starve to death in safety.” 
Окръг 12: Там където можете да умрете от глад в безопасност.

“The cat that Prim got hates me, I think partly because I tried to drown it.” 
Котката на Прим ме мрази, мисля, че отчасти  защото се опитах да я удавя.

“And while I was talking, the idea of actually losing Peeta hit me again and I realized how much I don’t want him to die. And it’s not about the sponsors. And it’s not about what will happen when we get home. And it’s not just that I don’t want to be alone. It’s him. I do not want to lose the boy with the bread.” 
И докато говорих, идеята действително да загубя Пиита, ме връхлетя отново и осъзнах колко много не искам той да умира. Не заради спонсорите. Не заради това, какво ще стане щом се приберем. Не заради това, че просто не искам да съм сама. А заради него. Не искам да загубя момчето с хлябът.

“She has no idea. The effect she can have.” 
Тя няма никаква идея. За ефектът, който има.

~♥~

“So, here’s what you do. You win, you go home. She can’t turn you down then, eh?” says Caesar encouragingly.
 “I don’t think it’s going to work out. Winning…won’t help in my case,” says Peeta.
“Why ever not?” says Caesar, mystified. Peeta blushes beet red and stammers out.
“Because…because…she came here with me.”

– Ето  какво ще направиш. Ще спечелиш и ще се прибереш вкъщи. Тогава тя няма да може да ти откаже? – казва Цезар окуражително.
– Не мисля, че това ще проработи. Победата… няма да помогне в моя случай- казва Пиита.
– Но защо не? – пита Цезар объркан. Пиита става целия червен и казва заеквайки:
– Защото… защото…. тя дойде тук с мен.

“Sounds of sympathy from the crowd. Unrequited love they can relate to.” 
Звуци на симпатия от тълпата. Несподелена любов, която могат да разберат.

“This perplexing, good natured boy who can spin out lies so convincingly to be hopelessly in love with me … and I admit it there are moments when he makes me believe it myself.” 
Това озадачаващо, добро по природа момче, което може да реди лъжи толкова убедително, е искренно влюбено в мен…. и си признавам, има моменти в които ме кара сама да му вярвам.

“To this day, I can never shake the connection between this boy, Peeta Mellark, and the bread that gave me hope, and the dandelion that reminded me that I was not doomed.”
И до ден днешен, никога не съм можела да излича връзката между това момче, Пиита Меларк, хлябът, който ми даде надежда и глухарчето, което ми показа, че не съм обречена.

“At once, it’s clear I cannot gush. We try me playing cocky, but I just don’t have the arrogance. Apparently, I’m too “vulnerable” for ferocity. I’m not witty. Funny. Sexy. Or mysterious. By the end of the session, I am no one at all.” 
Поне е ясно, че не мога да изпадам във възторг. Опитваме да се държа наперено, но просто нямам арогантността. Очевидно съм твърде „ранима” за да бъда свирепа. Не съм остроумна. Забавна. Секси. Или мистериозна. В края на сесията, аз съм напълно никой.

“And there I am, blushing and confused, made beautiful by Cinna’s hands, desirable by Peeta’s confession, tragic by circumstance, and by all accounts, unforgettable.” 
И ето ме тук, зачервена и объркана, направена красива от ръцете на Цина, желана от признанието на Пиита, трагична по стечение на обстоятелствата, и както по всичко личи, незабравима.

“Betrayal. That’s the first thing I feel, which is ludicrous. For there to be betrayal, there would have had to been trust first.” 
Предателство. Това е първото нещо, което чувствам, което е налудничево. За да има предателство, първо трябва да е имало доверие.

“He hasn’t accepted his death. He is already fighting hard to stay alive. Which also means that kind Peeta Mellark, the boy who gave me bread, is fighting hard to kill me
Той не е приел смъртта си. Той вече се бори здраво да остане жив. Което също така значи, че Пиита Меларк, момчето което ми даде хляб, се бори здраво да ме убие.

“Sick and disoriented, I’m able to form only one thought: Peeta Mellark just saved my life.” 
Изтощена и объркана, съм способна да осъзная една единствена мисъл: Пиита Меларк току що спаси животът ми.

“But don’t worry; as I’ve been saying – and this has been very clever of me, I’m sure you’ll agree – if you put enough pressure on coal, it’ll turn to pearls!” 
Но не се притеснявай; както обичам да казвам – и това е доста умно от моя страна, сигурен съм, че ще се съгласиш – ако приложиш достатъчно натиск върху въглищата, те ще се превърнат в перли.

Exactly how am I supposed to work in a thank-you in there? Somehow it just won’t seem sincere if I’m trying to slit his throat.” 
Как точно се очаква да изразя благодарността си там? Някакси няма да изглежда искренно, ако междувременно се опитвам да прережа гърлото му.

“One time, my mother told me that I always eat like I’ll never see food again. And I said, „I won’t unless I bring it home.“ That shut her up.” 
Веднъж майка ми ми каза, че ям сякаш никога повече няма да видя храна. А аз й отговорих: Няма, освен ако не я донеса вкъщи. Това я накара да млъкне.

“Never having been in love, this is going to be a real trick. I think of my parents. The way my father never failed to bring her gifts from the woods. The way my mother’s face would light up at the sound of his boots at the door. The way she almost stopped living when he died.” 
При положение, че никога не съм била влюбена, това ще бъде истински трик. Сещам се за родителите си. Как баща ми никога не забравяше да й донася подаръци от горите. Как лицето на майка ми се озаряваше от звука на ботушите му до вратата. Как тя почти спря да живее щом той почина.

“The more likable he is, the more deadly he is.”
Колкото по- лесен за харесване е той, толкова по- смъртоносен е.

“I reach out to touch his cheek and he catches my hand and presses it against his lips.”
Протягам се да докосна бузата му, а той хваща ръката ми и я притиска към устните си.

“I pull the sleeping bag up to his chin and kiss his forehead, not for the audience, but for me. 
Издърпвам спалния чувал нагоре до брадичката му и целувам челото му, но не заради публиката, а за себе си.

“Remember, we’re madly in love, so it’s all right to kiss me anytime you feel like it.” 
Не забравяй, ние сме лудо влюбени, така че е напълно нормално да ме целуваш всеки път, щом ти се прииска.

“This is the first kiss that we’re both fully aware of. Neither of us hobbled by sickness or pain or simply unconscious. Our lips neither burning with fever or icy cold. This is the first kiss where I actually feel stirring inside my chest. Warm and curious. This is the first kiss that makes me want another.” 
Това е първата целувка, при която и двамата сме напълно осъзнати. Никой от нас не е спъван от болест, от болка, или от загуба на съзнание. Устните ни нито изгарят от треска, нито са студени като лед. Това е първата целувка, при която действително чувствам вълнение в себе си. Топла и любопитна. Това е първата целувка, която ме кара да искам още.

As we settle in, he pulls my head down to use his arm as a pillow; the other rests protectively over me even when he goes to sleep. No one has held me like this in such a long time. Since my father died and I stopped trusting my mother, no one else’s arms have made me feel this safe.”
Докато се настаняваме той придърпва главата ми надолу, за да използвам ръката му като възглавница; другата почива защитнически върху мен, дори докато заспиваме. Никой не ме е държал така от толкова дълго време. Откакто баща ми почина и спрях да вярвам на майка ми, ничии ръце не са ме карали да се чувствам толкова сигурно.

“I look down at our linked fingers as I loosen my grasp, but he regains his grip on me. “No, don’t let go of me,” he says.” 
Поглеждам надолу към сключените ни пръсти, докато отслабвам моята хватка, но той стисва ръката ми отново. Не, не се пускай от мен. – каза той.

„you have a remarkable memory.“
„i remember everything about you. You’re the one who wasn’t paying attention.“
„i am now.“
„well, i don’t have much competition here.“
„you don’t have much competition anywhere.“
– Имаш забележителна памет.
– Помня всичко свързано с теб. Ти беше тази, която не обръщаше внимание.
– Вече обръщам.
– Тук нямам много конкуренция.
– Нямаш много конкуренция никъде.

“What was that you were saying just before the food arrived? Something about me… no competition… best thing that ever happened to you…” 
Какво точно казваше преди храната да пристигне? Нещо за мен…. без конкуренция… най- доброто нещо, което някога ти се е случвало…

“Go to sleep,“ he says softly. His hand brushes the lose strands of my hair off my forehead. Unlike the staged kisses and caresses so far, this gesture seems natural and comforting. I don’t want him to stop and he doesn’t. He’s still stroking my hair when I fall asleep.” 
„Заспивай” – каза той меко. Ръката му гали падналите по челото ми кичури косата. За разлика от нагласените целувки и милувки досега, този жест изглежда естествен и успокояващ. Не искам да спира и той продължава. Докато заспивам той все още прокарва пръсти по косата ми.

“then for the next eleven years, i tried to work up the nerve to talk to you.”
“without success,” i add.
“without success. So, in a way, my name being drawn in the reaping was a real piece of luck,” says peeta.
– От тогава, в следващите 11 години, опитвах да събера достатъчно смелост да те заговоря”
– Без успех – добавих аз
– Без успех. Така че донякъде да изтеглят името ми в жребия си беше чиста проба късмет.

‘No one really needs me,’ he says, and there’s no selfpity in his voice. It’s true his family doesn’t need him. They will mourn him, as will a handful of friends. But they will get on. Even Haymitch, with the help of a lot of white liquor, will get on. I realize only one person will be damaged beyond repair if Peeta dies. Me.” 
„Никой не се нуждае наистина от мен”- каза той, и няма никакво самосъжаление в гласа му. Вярно е, семейството му не се нуждае от него. Те и шепа приятели ще тъжат за него. Но ще продължат животът си. Дори Хеймитч, с помоща на много ликьор, ще направи същото. Осъзнавам, че единственият човек, който ще бъде необратимо разбит, ако Пиита умре,  ще съм аз.

“And some small gnarled place inside me hated her for her weakness, for her neglect, for the months she had put us through. I had taken a step back from my mother, put up a wall to protect myself from needing her, and nothing was ever the same between us again.” 
Някакво малко загрубяло място в мен я мразеше за нейната слабост, за това че ни изостави, за месеците през които ни накара да преминем. Бях се отдръпнала крачка назад от майка ми, бях издигнала стена да ме защитава от това да се нуждая от нея, и никога вече нищо не беше същото между нас.

“Here your dreams are sweet and tomorrow brings them true. Here is the place where I love you.”
Тук сънищата ти са сладки, а утрешния ден ги прави реалност. Тук е мястото където те обичам.

“Hope is the only thing stronger than fear.” 
Надеждата е единственото нещо по- силно от страха.

“It’s weird, how much he’s noticed me. Like the attention he’s paid to my hunting. And apparently, I have not been as oblivious to him as I imagined, either. The flour. The wrestling. I have kept track of the boy with the bread.”
Странно е, колко много е забелязал той за мен. Например вниманието, което е обърнал на моя лов. Очевидно и аз не съм била толкова сляпа относно него. Брашното. Боренето. Държала съм под око момчето с хляба.

“Come to finish me off sweetheart?” 
Дойде да ме довършиш ли, сладурче?

“This is what birds see. Only they’re free and safe. The very opposite of me.” 
Това е което виждат птиците. Само, че те са свободни и в безопасност. Точно обратното на мен.

„Besides I like watching you sleep. You don’t scowl. Improves your looks a lot.” 
Освен това ми харесва да те гледам как спиш. Така не се мръщиш. Подобрява вида ти много.

“No, I noticed just about every girl, but none of them made a lasting impression but you.” 
Не, забелязвах почти всяко момиче, но никое не остави дълготрайно впечатление, освен ти.

“Okay, maybe I don’t go around loving everybody I meet, maybe my smiles are hard to come by, but I do care for some people.” 
Ок, може би не се разхождам наоколо раздавайки любов на всеки срещнат, може би усмивките ми идват по- трудно, но наистина ме е грижа за някои хора.

“But to be honest, I’m not the forgiving type” 
Честно казано, не съм от тези, които прощават.

„Оne more time? For the audience?“ he says. His voice isn’t angry. It’s hollow, which is worse. Already the boy with the bread is slipping away from me. I take his hand, holding on tightly, preparing for the cameras, and dreading the moment when i finally have to let go.
Още веднъж? За публиката? – казва той. Гласът му не е гневен. Празен е, което е по- лошо. Момчето с хлябът вече ми се изплъзва. Хващам ръката му, държейки я здраво, подготвяйки се за камерите и опасявайки се от моментът, в който най- накрая ще трябва да я пусна.

~♥~

2 responses »

  1. I have been exploring for a little for any high-quality
    articles or blog posts in this kind of area . Exploring
    in Yahoo I at last stumbled upon this website. Studying
    this information So i am satisfied to exhibit that I have an incredibly excellent
    uncanny feeling I discovered just what I needed. I such a lot indubitably will make certain
    to don?t forget this website and provides it a glance on a continuing basis.

    • This is sooo nice of you🙂 I am glad you enjoyed this article and i hope you found and other interesting things to read around here (although i have only a few in english ) Thank you!🙂

Кажи ми нещо

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s