Monthly Archives: септември 2012

Даото на hugging bearr ;)

Стандартен

Животът е най- големия учител на света. Лошото е, че уроците му обикновенно са трудни за усвояване, преподавателските му методи не са от най- нежните, не ти дава много време за подготовка и обикновенно те къса при всеки първи опит да си вземеш изпита. Много се провалят и на поправката… а някои дори и не получават шанс за поправка. Това казано попринцип…

Това, което всъщност искам да кажа е, че човек се учи докато е жив. Това е защото първо трябва да стане готов за урока. Новите идеи, с които се сблъскваме, отначало ни учудват и озадачават. Просто защото твърдят нещо различно от това, с което вече сме свикнали. Хубавото обаче е, че семенцето е посято и дори и да отхвърлим новата идея отначало, то постепенно може да си проправи път и да даде плодове един ден.

Една такава нова идея (която всъщност не беше съвсем нова за мен, но за първи път ми се появи формулирана) ми се изпречи на пътя някъде преди около година. Какво се случи тогава ли? Прочетох  “Дао Дъ Дзин”, известен даоистки трактат от Лао Дзъ… Сложни имена и сложен трактат. Не се чете лесно и човек може да изгуби търпение, както всъщност се случи и с мен. Мисля, че го прочетох само повърхностно, но все пак основната му идея ми направи силно впечатление. А именно това, че правилния път е на „работа без усилие”, на това да не вършиш нищо, да не полагаш усилия… Read the rest of this entry

Реклами