Даото на hugging bearr ;)

Standard

Животът е най- големия учител на света. Лошото е, че уроците му обикновенно са трудни за усвояване, преподавателските му методи не са от най- нежните, не ти дава много време за подготовка и обикновенно те къса при всеки първи опит да си вземеш изпита. Много се провалят и на поправката… а някои дори и не получават шанс за поправка. Това казано попринцип…

Това, което всъщност искам да кажа е, че човек се учи докато е жив. Това е защото първо трябва да стане готов за урока. Новите идеи, с които се сблъскваме, отначало ни учудват и озадачават. Просто защото твърдят нещо различно от това, с което вече сме свикнали. Хубавото обаче е, че семенцето е посято и дори и да отхвърлим новата идея отначало, то постепенно може да си проправи път и да даде плодове един ден.

Една такава нова идея (която всъщност не беше съвсем нова за мен, но за първи път ми се появи формулирана) ми се изпречи на пътя някъде преди около година. Какво се случи тогава ли? Прочетох  “Дао Дъ Дзин”, известен даоистки трактат от Лао Дзъ… Сложни имена и сложен трактат. Не се чете лесно и човек може да изгуби търпение, както всъщност се случи и с мен. Мисля, че го прочетох само повърхностно, но все пак основната му идея ми направи силно впечатление. А именно това, че правилния път е на „работа без усилие”, на това да не вършиш нищо, да не полагаш усилия…

От една страна това звучи много изкушаващо… едва ли не да не се занимаваш с неприятни неща и да търсиш само удоволствията. Но някак си не мисля, че това именно стои в сърцевината на даоизма… Тогава как да работиш без усилие, като повечето от нещата, които човек прави изискват усилие и не всички са приятни?

Не твърдя, че съм получила прозрение по всички спорни въпроси, но година по- късно ми е много по- ясно какво значи това и колко вярно е. Още повече – иска ми се да е абсолютно вярно!

Това е идеята, че не трябва да се опитваме да контролираме нещата, не само постоянно, а изобщо. Трябва да ги оставяме да следват естествения си курс. Да не им се месим, мислейки, че знаем по- добре. Понякога това значи вместо да разиграваш в главата си сценарии, как нещо ще се развие, дали ще бъде добро или лошо, дали ще бъде правилно или грешно, просто да се оставиш на вътрешното си усещане за него и без всякакви предубеждения просто да го изживееш.

Друг път значи да не се бориш с всички сили да постигнеш това, което си си наумил, че трябва да постигнеш. Защо трябва да се бориш, ако това нещо е правилно? Не би ли трябвало да преодолееш съпротивата с лекота? Ако нещо ти коства твърде много усилия, то то най- вероятно не е правилно… Правилните неща се случват с лекота, стават от само себе си. Дори нещо много голямо може да бъде постигнато малко по- малко. И ще бъде много по- стабилно, отколкото ако изникне изведнъж, защото си го пришпорил. Но ако така и не иска да изникне, тогава просто го остави, не губи повече сили и време там.

Достигнах до убеждението, че всичко се потвърждава и от личния ми опит. Ще се потвърди и от личния опит на всекиго, стига да се замисли. Всеки е получил първия си „суров” житейски урок за това още като малко дете. Примерът може да е малко отклоняваш се, но много точен. Какво се случва когато едно малко дете иска да му купят нещо, но вместо това родителите му му отказват? Това съм го виждала по магазините хиляди пъти.Обикновенно то започва да се инати, да плаче, да скача и тропа с крака, буквално да се бори и да изразходва ценни усилия за да получи това, което иска. Евентуално може и да го получи… Случвало ми се е като малка, понеже често ми отказваха неща и имах този навик :Р Но в определен момент осъзнах, това нещо, не е струвало толкова скъпо… а именно всичките ми усилия и всички негативни емоции. Че не е същото нещо, което би било ако го бях получила без изтощителна и за двете страни „битка”. Че вече няма очарование и не му се радвам. Това всъщност е ценен урок и мисля, че съм го усвоила правилно. Макар, че познавам някои пораснали хора, които още имат този навик на изнудване, докато получат каквото искат. Винаги съм се чудила дали се радват когато го получат най- накрая.

А най- учудващото, което започна да ми се случва след като се отказах от „борбата” бе, че започнах да получавам това, което исках без борба… Най- странното е, че в някои ситуации хората всъщност искат да ти дадат/ да направят/ да се съгласят/ да ти кажат това, което и ти искаш, но въпреки това първо искат  да „поработиш” за да го получиш. Това включва да им се помолиш още, да обещаеш нещо в замяна, да им се умилкваш. Вероятно го правят за да не го обезценят, за да не е даром, но нещо което осъзнах е, че много често го правят за да прехвърлят част от отговорността на теб… Ако просто ти го дадат/ кажат/ направят и т.н. това значи, че поемат своята част от отговорността за последствията. Ако ги изнудиш/ измолиш и т.н. от друга страна, тогава значи цялата отговорност е твоя. Но така или иначе щом видят, че се отказваш и че няма да се бориш ще предпочетат да отстъпят и ще се примирят със своята част от отговорността. Това разбира се не важи за всички случаи, но се отнася за много житейски ситуации.

Друг пример… За съжаление осъзнавам, че именно нещата за които съм полагала най- големи усилия в живота си, са били и най- голямата загуба на време. Колкото и усилия да полагаш когато си на грешен път и да стигнеш до края, полза няма. Абсолютна загуба на време за мен са годините прекарани в учене на нещо, което никога няма да работя. Което дори никога не ми е било интересно, но имах глупавото очакване, че след няколко години ще съм достатъчно променена за да  „пасвам”. Никога няма да си достатъчно променен за да пасваш на нещо, което просто не е за теб. От друга страна това, в което си добър не изисква да се променяш, не изисква усилия, които не можеш да положиш колкото и да искаш. Ако изпитваш желание да правиш нещо, ако си добър в нещо, тогава не е усилие за теб да го вършиш.

Друго доказателство са всичките ми провалени планове и решения, базирани на очакванията ми за това как нещо ще се развие, а всъщност се е случвало нещо друго, което дори не съм очаквала. Всеки път когато съм избързвала, а не е трябвало, или когато съм се опитвала да оправя нещо, а то е ставало по- зле. Толкова пъти съм осъзнавала, че е било по- добре да не правя нищо, вместа това, което съм направила. Понякога единствения начин да спечелиш е да не играеш. Бездействието е хиляди пъти по- добро от грешното действие.

От друга страна някои от най- хубавите и правилни неща в живота ми са се случвали без излишни усилия, без много планове, като че ли по случайност. Най- правилните ми решения, сякаш са били вземани на шега.

Какъв е изводът? Пусни се по течението, следвай себе си, прави това, което обичаш, не търси смисъл във всичко, мисли по- малко. Понякога нещо без всякакъв замисъл може да доведе до голям смисъл🙂 Или поне така се надявам🙂

А това, което ме подтикна да си излея философските размисли (което обикновенно не правя) е ето тази статия: „С бутане просто не става“. Винаги когато вляза в този блог намирам по нещо интересно за четене, което сякаш е успяло да изрази собствените ми мисли по някакъв много убедителен начин. Така, че ако не вярвате на мен, прочетете тази статия🙂

А за финал какво по- добро от няколко Дао Дъ Дзин мъдрости😉

Дао съществува в не-действието,
и все пак нищо не остава несвършено.


Светът се управлява,
като оставяш нещата да вървят по пътя си.
Не може да се управлява чрез намеса.

 

Във Вселената трудните неща се вършат,
все едно са лесни.
Във Вселената големите дела са изградени
от малки действия.



Мъдрецът не се опитва да прави нищо велико,
и така постига величие.

Дао на мъдреца, това е работа без усилие.

2 responses »

  1. Предимството на този китайски гений-аватар е, че се е изразил с по-малко думи от моя бе ге аватар, който явно не е чак толкова голям гений (може би и думите са вид съпротива?), но при всички случаи съм щастлив да видя имената на аватарите ни в един и същ текст, ебаси.

    Pardon my french.

    Всъщност, цялата работа си има доста логично обяснение:

    хилядолетията си текат, правилата не се менят

    Благодаря ти за мечешката прегръдка!

Кажи ми нещо

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s