Коментар на фрагмент 

„Който търси в свободата нещо друго освен самата нея е създаден за робство” 

 Алексис дьо Токвил

За свободата като понятие могат да бъдат дадени различни определения в зависимост от това кой как я разбира. За различните хора, свободата има различни измерения. Някои я разбират като ползване на привилегии и права присъщи единствено на тях, така те разглеждат свободата не като обща и равна за всички, а като издигаща ги над другите. Токвил отбелязва, че такава е била представата за свободата през средните векове, когато са съществували ярко разграничени съсловия с различни привилегии, но според него такава представа е присъща единствено за обществата напълно лишени от свобода.

Токвил добре знае, че и със свободата, подобно на догмата за народния суверенитет и националната воля може да се спекулира и злоупотребява. Поради това той прави ясно разграничение между измамна и истинска свобода.

Хората желаят свобода, но често я разбират по начини които се отдалечават от същността й и са до голяма степен форми на свободия. Те често я свързват с блага и полза, и не толкова с независимост на волята. Виждат в нея материални измерения, докато в същността си тя е духовна потребност.

Още античните автори, като Платон и Цицерон са наблегнали на опасностите произтичащи от кривото разбиране и търсене на свободата. При много хора тя се проявява като „прекомерно своеволие”. Такава свобода според Платон прави от хората „търтеи” които не могат да понасят и най-малката власт и пренебрегват дори законите. Според и двамата философи, всяко нещо с което се прекалява обикновенно се превръща в своята противоположност. Така един „прекалено свободен народ бива заробван от самата свобода… от такава най-голяма свобода се ражда тиранът и най-несправедливото и най-тежкото робство”.

Кривото разбиране на свободата подсилва и егоизма на хората според Токвил. В стремежа си за обогатяване, те започват да се въртят около самите себе си и частните си интереси, като загърбват обществената сфера. Те всъщност доброволно се отказват от свободата си и дават път на „деспотизма на мнозинството”.

Според Токвил в самата същност на деспотизма е да подхранва тези страсти и да държи хората слаби и разделени, за да ги владее по-лесно. Желанието за независимост между хората в частния живот засилва изолацията между тях и им пречи да се обединят в името на обща кауза. Деспотизма се стреми да държи хората малки и разпръстнати, а обществото голямо и силно.

Поради тази слабост на гражданите, според Токвил демократичните общества са особенно застрашени от настаняването на деспотизма в управлението. Той вижда опасност от налагането на една привидна свобода, обезсмислена от наличието на една „огромна настойничестка власт” издигаща се над всички и поемаща всяка една тяхна грижа, докато постепенно им отнеме и „грижата да мислят и усилието да живеят”. Тази власт ги държи неминуемо в детството като ги лишава от опитът, необходим им за да нямат нужда от нея.

Хората всъщност не биха си и помислили да избягат от едно такова меко робство според Токвил. Той долавя много точно двете взаимно противоречащи си потребности у хората – желанието да бъдат свободни от една страна, но и нуждата да бъдат водени от друга. Той смята, че хората само привидно обичат свободата, и всъщност непоносимостта към лошото управление ги кара да търсят независимост. Но, този порив отшумява със събитието, което го е породило, а любовтта към свободата се обезсърчава и загубва силата си сред анархията. Тогава народът неминуемо започва да си търси господар…

Нито тази анархия, благоприятстваща и улесняваща абсолютната власт, нито това тихо и приспивно настойничество имат общо с истинската гражданска и духовна свобода. За Токвил тази свобода е в духа на хората – това е нетърпимост към зависимостта изобщо. Тя не трае власт, която приспива и отнема свободната воля, която дава права, но не дава възможност да се ползват, нито знание и умение да се приложат. За него не всеки има вкус към тази свобода, а той е достъпен само за онези които са създадени за свобода – „Народите създадени да бъдат свободни ненавиждат самото зло на зависимостта”.

За него самата свобода „това е удоволствието да можеш да говориш и действуваш без ограничения, да дишаш единствено на управлението на Бог и законите.”

Като път към тази нея Токвил посочва стимулирането на политическата свобода и привличане вниманието на хората от частното към общото. По-големите отговорности и заангажираност биха ги научили да мислят независимо и опитно върху обществените проблеми.

Равните права на хората, като малки части от народния суверенитет налагат по необходимост считането волята на отделния човек за еднакво ценна и просветена като тази на всеки друг от себеподобните му. Така на практика всеки независимо от способностите си има равен дял във формирането на общата воля, която впоследствие бива наложена над всички. Затова реалния интерес към обществената сфера и познаването й са толкова важни и от значение за всеки един. За самия Токвил много по-важна и необходима е свободата в малките, но всекидневно приложими неща, отколкото в големите, които обаче рядко се упражняват.

Според него особенно важно за свободата е още наличието на граждански и политически сдружения. Така се преодолява изолираността между хората и се създава възможност за съпротива срещу „деспотизма на мнозинството” и управляващите. Сътрудничеството между хората и „свободното сдружение на волите” създават силата и движат съвкупно гражданите към една и съща цел. Така винаги ще се намерят организирани сили готови да се противопоставят на деспота.

За Токвил в провинциалните учреждения и местното самоуправление се съдържа силата на свободните народи. За него общинските учреждения „са за свободата онова, което са началните училища за науката; те поставят свободата на разположението на народа”.

За да бъде един народ свободен наистина, според Токвил е необходимо по-голямо участие на гражданите в местното самоуправление. По-големите отговорности ще върнат интереса към общото и ще накарат всеки да се възприема като значима част от цялото. Пример в това отношение за Токвил е Америка от 18 век където поради това си участие, всеки един възприема успеха на обществото и като свой успех.

–––––––––––––––––––––––––––––––-

Ако статията ви е харесала, натиснете Like или оставете коментар.

Кажи ми нещо

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s