Коментар на фрагмент 

„Политическата власт съществува там където хората имат собственост, а деспотичната там където са лишени от собственост” 

 Джон Лок

  Деспотичната власт е противоположна на политическата власт. Тя слага край на политическото общество и на практика въвежда състояние на война, връщайки хората в естествено състояние. Така те отново взимат в свои ръце правото да съдят и да наказват, което са имали преди да встъпят в обществото съгласявайки се да спазват законите му. Краят на политическото общество настъпва когато някой посегне на свободата и имуществото на друг, и се опита да му наложи произволната си воля. Това прекъсва всякакви предишни връзки на уважение и върховенство съществували в обществото.

Собствеността, която всеки притежава по природа е неговата личност, а чрез своя труд хората придобиват собственост над нещата необходими за живота им. Дори самите те нямат власт над живота си. Такава власт има само Бог. В теорията на Лок абсолютната власт е деспотична власт. Тя е власт над живота, свободата и благата на хората. Тя е власт чрез сила не по право.

Естественото състояние макар и състояние на пълна свобода и равенство между хората има и неудобства. Те са, че човек освен, че съди другите, които са нарушили природния закон също и сам си е съдник. Поради своето пристрастие човек не може да е обективен за себе си, а за друг е възможно да наложи по-строго от необходимото наказание. Затова е нужен обективен съдник и общ авторитет към който хората да се обръщат при спор. Такъв съдник се появява когато хората се обединят в една общност.

Това става чрез съгласието им да се откажат доброволно от правото си да съдят и да наказват, и да го предадат в ръцете на общността. Главна цел на политическото общество е съхраняването на собствеността и благото на членовете й, а главни му инструменти за това са законите. „ Макар хората при встъпването си в обществото да се отказват от равенството, свободата и изпълнителната власт, това се върши от всеки с намерение да съхрани по-добре своята свобода и собственост. Никое разумно същество не може да промени своето положение с цел да го влоши.”

Политическата власт трябва да наказва всяко нарушение на природния закон. Тя не е абсолютно произволна власт върху живота и богатствата, които трябва да съхранява. Тя е власт за създаване на закони и предписване на наказания за тяхното нарушаване. Без това никаква суровост не е законна. Единствено съгласието на създалите общността поставя началото на тази власт. В политическото общество хората свободно се разпореждат със собствеността си. Тя е власт която се грижи за чуждото благо.

Деспотичната власт е абсолютно произволната власт на един човек над друг. Тя не е власт дадена от природата, нито може да бъде прехвърлена чрез съгласие или договор. Никой не може да даде повече власт отколкото притежава. Тя е резултат на риска на който агресорът излага собствения си живот поставяйки се в състояние на война с друг. Пленът представлява продължаване състоянието на война. Самите роби нямат собственост и не са част от гражданското общество, поради това. Този който встъпва в договорни отношения със своя роб обаче, слага край на състоянието на война и се отказва от абсолютната си власт.

В едно политическо общество човек е ограничен само от задължението да се подчинява на законите наравно с другите. Самите закони не целят да ограничават личната свобода на хората, а да осигуряват осъществяването на целите на гражданското управление. А, неговата главна цел е свободното и мирно ползване на собствеността.

В теорията на Лок всеки има правото да отхвърли управление, или власт наложени му без негово съгласие. Няма ли съгласие, няма и политическа власт. Само използването на сила без право предизвиква състояние на война. В това състояние хората си възвръщат власта да съдят и да наказват, и имат право да не се подчиняват на произволната чужда власт, а  да я свалят когато имат сили за това и да създадат нова. Дори обещанията не ги задължават, когато са изтръгнати със сила.

Това е доктрина според която в народа се намира властта за осигуряване на неговата безопасност с помоща на нов законодателен орган, когато законодателите не оправдават доверието и посягат на собствеността.

Така Лок показва, че деспотичната власт никога не може да бъде законна, дори когато е придобита в справедлива война. Той казва, че „властта която един зоканен завоевател притежава над покорените е чисто деспотична.”. Лок прави разграничение между сила и право, като нарича състоянието на война сила без авторитет. За него бунтовници са не тези, които отказват да се подчинят на наложеното им със сила управление, а тези които нарушават законите със сила и пак със сила оправдават своето нарушение.

В тази доктрина правото е на страната на по-слабия, а като най-вероятни рушители на обществото са посочени тези които имат власт. Най-често те биват изкушени да превишат властта си и да я използват не за общото благо каквато е целта на управлението, а за своите частни амбиции и интереси. Като противодействие на това Лок поставя правото на народа да бъде съдник. Както той е поверил властта в нечии ръце, така пак той има право да я отзове когато прецени, че този който е упълномощил не оправдава доверието.

Затова и според Лок абсолютната монархия е несъвместима с гражданското общество и дори изобщо не може да бъде форма на гражданско управление. За него абсолютното владичество е толкова отдалечено от гражданското общество, колкото робството от собствеността. Лок смята за правилно управление, при което властта не е съсредоточена в ръцете на един единствен човек. Понеже така за абсолютния монарх няма да има съдник на земята и ако той реши би могъл да издава несправедливи закони на които да изисква подчинение, без да има кой да го ограничи в произвола му. Това на практика би било състояние на война с народа му, а „ Когато на земята няма съд, който да разреши противоречията между хората то съдия е Бог в небесата. Само той наистина отсъжда що е право. Но всеки човек е съдия на самия себе си, когато друг човек се поставя в състояние на война с него.”.

–––––––––––––––––––––––––––––––-

Ако статията ви е харесала, натиснете Like или оставете коментар.

Кажи ми нещо

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s