За българската и другите следи в покушението срещу папа Йоан Павел II от 13 май 1981 г.

 

 

 

 

За папата

 Карол Войтила е светското име на папа Йоан-Павел ІІ. Той е роден на 18 май 1920 г. в малкото градче Вадовице, Южна Полша. Деветгодишният Карол остава без майка, а три години по-късно умира и брат му Едмунд. Живее с баща си, който го възпитава строго и го приучва към дисциплина. През 1938 г. Войтила завършва средно образование в родния си град като първенец по успех. Проявява интерес към театъра и поезията, с удоволствие спортува, обича веселите приятелски компании. За да продължи образованието си, се премества с баща си в Краков и се записва във Филологическия факултет на Ягелонския университет.

Работел като доброволец в академичната библиотека и дори взел участие в задължителната военна служба в Легиона на Ягелонския университет, отказвайки обаче да носи оръжие. Участвал в студентският отбор по лека атлетика и бил бегач на дълги разстояния, играел в театралната трупа на университета, за която пишел пиеси, а на всичкото отгоре положил основите в изучаването на цели 10 чужди езика от него: латински, украински, сърбо-хърватски, гръцки, холандски, испански, португалски, френски, немски, италиански, английски и руски, както и усъвършенствал матерния си език – полският.

Скоро обаче нацистите окупирали Краков и затворили Ягелонския университет. Всички мъже – студенти са принудени да работят тежък физически труд за да не бъдат депортирани в Германия. Карол Войтила става помощник в един ресторант, по-късно се премества да работи като копач в каменна кариера в околностите на Краков, а накрая дори става продавач в химическата фабрика на Солвей в Полша.

На 29.февруари1944 г. в каменната кариера край Краков след 12-часова тежка смяна Карол Войтила преживява тежък инцидент – камион на немската армия го блъска по невнимание, следствие на което той изпада в кома. 2 седмици лекарите се борят с живота му, а в своите спомени, вече папа, Войтила ще разкаже, че докато е бил между живота и смъртта, е имал среща със своя бъдещ „шеф“ и Дева Мария. В състояние на мозъчна смърт той „вижда“ онова, което Европа и светът ще преживеят в разстояние на няколко десетилетия.

След събуждането си, на което медицината не е дала обяснение и до ден днешен, Карол Войтила решава, че ще се посвети религиозна дейност. След края на Втората световна война той подновява следването си в теологичния факултет на Ягелонския университет.Войтила е ръкоположен на 1 ноември 1946 г., след което следва в Рим. Дипломната му работа е на тема „Понятието вяра у св. Йоан Кръстител“. През 1948 г. се завръща в Полша и работи като свещеник в Негович, а после – в Краков. От октомври 1953 г. започва да преподава етика във Факултета по теология при Ягелонския университет в Краков. В началото на 1954 г. комунистите закриват специалността теология в Ягелонския университет и оттогава Войтила преподава в духовните семинарии в Краков, а от октомври 1954 г. – и в Католическия любелски университет. Етиката е дисциплина, която той авторитетно владее и преподава до избора му за папа.

На 38 години той става най-младият полски епископ. През януари 1964 г., 44-годишен, е назначен от папа Павел VI за архиепископ на Краков, а през юни 1967 г. става кардинал. Войтила активно участва в работата на Втория ватикански събор и е избран за член на Съвета на Синода на епископите. На 16 октомври 1978 г. кардинал Войтила е избран за папа и приема името Йоан-Павел II.

Страните, които е посетил
Папа Йоан Павел ІІ

Понтификатът на папа Йоан Павел ІІ, първият римокатолически папа от славянски произход, продължава от 16 октомври 1978 г.  до 2 април 2005 г. За този период папата поляк е направил 102 папски посещения извън Италия и над 140 в Италия. Има 38 официални визити, 650 аудиенции и срещи с държавни глави и 212 аудиенции с министър-председатели. През 2002 г. посещава и България. Като епископ на Рим е посетил 301 от всичките 334 епархии. Издал е 14 енциклики, и е написал 13 апостолически проповеди, 11 апостолически конституции и 41 апостолически писма.

Никой друг папа не е събирал толкова много хора – на Генералните му меси в сряда са минали около 16 милиона богомолци, без да се броят извънредните и специални церемонии. За церемонията по посрещането на новото хилядолетие през 2000 г. се събират около 8 милиона богомолци.

Атентатът

Повече от половината от населението на света не е било родено, или е било на възраст по-малко от 10 години, когато 23-годишният турчин на име Мехмет Али Агджа стреля по папа Йоан Павел II. Атентатът става в сряда, 13 май 1981 г., в 17.17 ч., когато по време на редовната си седмична аудиенция на площада пред катедралата “Св. Петър” папата тъкмо се качва в открита кола.


Папа Йоан-Павел II рухва пред очите на хилядното множество. Двама случайни наблюдатели са ранени също. Улучен е с три 9-милиметрови куршума – в гърдите, в корема и в лявата ръка, и целият в кръв е закаран в болницата “Джемели”, където го оперират. За щастие раните не са смъртоносни и след около месец папата е изписан. Когато това се случва никой не свързва България с покушението.

Атентаторът е заловен на местопрестъплението. Мехмед Али Агджа е член на турската дясна терористична организация “Сивите вълци” и професионален убиец. Не се знае колко убийства е извършил Агджа, доказано е само, че през 1977 г. той убива преподавател по философия в Малатие, а през 1979 г. редактора на в. „Миллиет” Абди Ипекчи. Убил е Ипекчи, защото той имал намерение да разкрие каналите, по които „Сивите вълци“ получават оръжие. Ипекчи случайно открива, че „Сивите вълци“ получават подкрепа и финансова помощ от Александър Пек и Маршън Берг – агенти на ЦРУ, а иначе – „цивилни дипломати“. Ипекчи споделя за своето разследване с Пол Хенци, който се представя за кореспондент на „Рийдърс дайджест“ и е точно толкова дипломат, колкото Пек и Берг.

През юни 1979 г. е арестуван и е осъден на доживотен затвор, но избягва от турския военен затвор “Малтепе” на 26 ноември в навечерието на посещението на папа Йоан Павел ІІ в Анкара. Той е избягал от затвора с помощта на „Сивите вълци“ и на затворническата охрана. От скривалището си Агджа изпраща писмо до в. ”Миллиет”, в което заплашва, че ще убие папата. „Това е единствената причина за бягството ми от затвора“, пише Агджа. Турските тайни служби са нащрек. За щастие папската визита минава без инциденти. И все пак година и половина по-късно терористът изпълнява заканата си.

Известно е, е че през 1980 г. живее няколко месеца нелегално в попадналия в хаоса на ислямската революция Иран. След залавянето му Али Агджа заявява: „Моят живот не е важен“. По думите на Агджа в Италия той пристига 9 май 1981 година на летище в Милано и два дни по – късно отива в Рим. Полицията открива бележки, написани на турски език. Съдържанието на една от тях е било: „Убивам папата в знак на протест срещу империализма на СССР и САЩ, както и срещу геноцида, провеждан в Салвадор и Афганистан.“

Отначало следствието тръгва по следите на “Сивите вълци”. Предполага се, че Агджа не е бил сам на площад “Свети Петър”, а че го е придружавал още един член на организацията – Орал Челик на 22 годишна възраст по това време. Смята се, че той купува браунинга на Агджа от австрийския търговец на оръжие Ото Тинтнер във Виена с посредничеството на друг турчин – Бекир Челенк (57). Агджа минава с пистолета австро-швейцарската граница и го дава на своя сънародник Омер Багджъ (35), който го пренася в Италия и го връща на Агджа в Милано. Очевидно става дума не за дело на религиозни фанатици, а за добре планиран заговор. Въпросът е кой стои зад терористите.

Пропагандата на съветския блок говори за връзките на “Сивите вълци” с ЦРУ и други западни разузнавателни централи. На свой ред Западът обвинява съветския блок, че е посегнал на папата, защото е поляк и застъпник на движението «Солидарност» в Полша.

Полският кардинал Карол Войтила (58) е избран за папа на 16 октомври 1978 г. От 1523 г. до този момент в продължение на 455 години на Светия престол сядат само италианци. Изборът на кардинал Войтила съвпада с криза в тоталитарната система, установена по съветски образец в Източна Европа. Тя започва да се пропуква под натиска на народното недоволство. Невралгичната точка се оказва Полша. Там избухват спонтанно масови стачки. Работниците отхвърлят казионните профсъюзи, създадени от властта, и се организират в независимия синдикат “Солидарност” начело с електротехника от Гданската корабостроителница Лех Валенса.

Властите не могат да овладеят положението въпреки неколкократните смени в партийното и държавното ръководство. Заговаря се за възможна съветска интервенция в Полша. Избирането на поляк за папа в този момент се оценява от комунистическата пропаганда като косвена подкрепа на “контрареволюцията” в Полша.

Самия Агджа дава много противоречиви изявления относно опита за убийството по различно време. Адвокат Антонио Марини казва по този повод: „Агджа манипулира всички нас, казвайки стотици лъжи, сменяйки постоянно версии, принуждавайки ни да откриваме десетки различни разследвания„. Първоначално Агджа дори претендира да бъде член на Марксистки народен фронт за освобождение на Палестина (PFLP), но те отричат всякакви връзки с него.

Мотиви и теории за покушението

През 1993 година Папа Йоан Павел II посещава в затвора прекия извършител на атентата от май 1981 година. При посещението си главата на Римокатолическата църква публично заявява убедеността си, че покушението не е дело само на Али Агджа. Думите на светия отец са: „Али Агджа е професионален убиец. Това значи, че опитът да ме убие не е бил по негова инициатива, че някой друг го е планирал, някой друг го е възложил”.

Съществуват няколко теории за това чии интереси стоят зад опита за покушение на папата от 13 май 1981 г. Нито една от тях не е категорично потвърдена или доказана. Именно затова на този опит за посегателство се гледа като на една от най- големите загадки на нашето време. Несъмнено мотиви не липсват. Папата е влиятелна фигура, той се ползва с авторитета, който религиозното водачество му дава. Милиони поклонници се вслушват в думите му и наблюдават делата му. Факт е обаче, че интерес той да бъде премахнат, или само публично застрашен не може да се търси само от едно място, защото такъв може да се намери на различни места.

Версия „Българска следа“

Една силно налагана теза, от началото на 80-те години на 20 век е, че покушението произхожда от Москва, а КГБ инструктира български и източно германски тайни служби да изпълнят мисията. Българската тайна служба, както се твърди, била инструктирана от КГБ да убие папата, заради неговата подкрепа за движението „Солидарност“ в Полша, виждано като една от най-значимите заплахи за съветската хегемония в Източна Европа.

Поддръжниците на тази теза посочват, че Карол Войтила е представлявал най-голяма опасност за СССР, особено след  като авторитетът му с всеки изминал ден се увеличава все повече. Според тях ефектът от посещението му в Полша през 1979 г. има крайно негативно влияние върху цялата комунистическа система, независимо че някога Сталин с пренебрежение казвал: “А колко дивизии има папата?“

Директорът на КГБ, Юри Андропов, бил убеден, че изборът на папа Йоан Павел II е продукт на англо-германски заговор дирижиран от ЗбигневБжежински за подкопаване на съветската хегемония в до голяма степен католическа Полша, който в крайна сметка да ускори рухването на целия Съветски съюз.

Първата книга за атентата излиза през януари 1982 г. и се казва “Драмата на 13 май”. Неин автор е свещеникът от Ватикана Венделин Слугоров, който заключава, че Москва е дала заповедта.

Малко по-късно, два месеца преди ареста на Антонов, излиза книгата на Клеър Стърлинг „Времето на убийците“ с помощта на Джон (Дими) Паница. Тя първа посочва “българска следа” в атентата срещу папата. Според Стърлинг “Сивите вълци” са избрани за изпълнители, за да не се заподозре съветска връзка. Целта е да се дестабилизират Турция и НАТО, а от друга страна – да се нанесе удар на полската католическа църква, която подкрепя “Солидарност”.

Според Стърлинг президент Рейгън и директорът на ЦРУ Бил Кейси решили да не преиграват със Съветската връзката в това, което става на площад Свети Петър на 13 май 1981 година. Всяко правителствено намекване за съветско участие в заговора за убийство на папата може да тласне двете ядрени суперсили към ръба на пропастта. Заради разведряването и преговорите за ядрено разоръжаване между свръхсилите, целият Запад, включително и САЩ си затворили очите пред неоспоримите улики за съветско участие в покушението срещу папата. Освен това Рейгън туко що бил преживял опит за убийство на 30 март и търсачите на конспирации биха заключили бързо, че КГБ стои и зад покушението на Рейгън.

Българските тайни служби винаги са отричалили тяхното предполагаемо участие. Според тях историята на Агджа е анти-комунистическа фалшификация на италианската тайна служба (SISMI) и ЦРУ. Хвърлянето на съмнението върху България, най-верния съюзник на СССР естъпка към дискредитирането на съветските ръководители и следващото обвиняване на Москва като център на международния тероризъм. Ключът към инцидента е създаването на доказателства, установяващи връзките на Али Агджа с българите. В последните години все повече хора на Запад са склонни да приемат това обяснение.

На 19 май 1981 г., 6 дни след атентата се появяват два документа. Първият е истински и представлява доклад на ЦРУ: „Първоначалните разпити на италианските власти не установиха връзка между Агджа и каквато и да е международна терористична група или заговор въпреки непрекъснатите спекулации в медиите в този смисъл“.

Вторият е фалшив и е фабрикуван от СИСМИ. Според този „документ“, декориран с гриф „Строго поверително“, съществувало донесение, че атентатът е бил замислен и организират от ГРУ по указание на маршал Устинов“ заради „все по-тревожното нарастване на влиянието на „Солидарност“. В „документа“ на СИСМИ пише, че „според добре информирани гласове за съветските дела“ решението за атентата срещу папата било взето „през ноември 1980 г. на тайно заседание в тесен състав в Букурещ от министрите на отбраната на страните от Варшавския договор“; че ГРУ организирало бягството на Агджа от затвора, прехвърлило го в Крим, „вероятно в специални лагери за обучение“, където „тренирал да стреля по бавно движеща се мишена, поставена в открит джип“.

През 1985 г. следствието срещу Мозумечи, Пациенца и Белмонте ще заключи, че тези „бележки фактически произхождат от един орган на Службата (СИСМИ)“. Този фалшификат ще бъде включен в обвинителните доказателства на прокурора в процеса срещу шефовете на СИСМИ. Докато върви процесът срещу Антонов, ген. Пиетро Мозумечи, ген. Сантовито, полк. Джузепе Белмонте и Франческо Пациенца ще бъдат осъдени на дълги години затвор за създаване на фалшиви документи, включително по делото „Антонов“. Този факт няма по никакъв начин да се отрази на процеса срещу Сергей Антонов.

Цяла година след атентата Агджа неочаквано потвърждава версията. Той съобщава, че зад покушението на папата стоят българите. Самият Агджа след бягството си от затвора многократно е минавал през България с фалшив паспорт. През август 1980 г. турският търговец Бекир Челенк, който имал делови връзки с български предприятия, казал на Агджа, че българското правителство е готово да плати за убийството на папата три милиона западногермански марки; освен това ще снабди «Сивите вълци» с оръжие и ще даде убежище на някои преследвани от турските власти лица във Варна. След това го запознал с българина Сотир Колев, уж голяма клечка в българските тайни служби. В софийския парк-хотел «Москва» Агджа е бил посетен от секретар на съветското посолство в София, който се представя под името Маленков. Дипломатът директно го попитал държи ли още на заплахата си да убие папата. Турчинът потвърждава. Руснакът му предложил съдействие.

Слуховете се превръщат във версия с имена и факти, която Агджа подкрепя със свидетелските си показания. По показания на Агджа за съучастничество в подготовката на атентата са обвинени по-късно още 3 турци и българските граждани: Сергей Антонов, ръководител на бюрото на Българска гражданска авиация (БГА) „Балкан“ в Рим – считан за координатор на покушението, задържан (от ноември 1982 до март 1986), съден и освободен поради липса на доказателства; Желю Василев и Тодор Айвазов, служители на посолството на България в Италия, които успяват да се завърнат в София преди издирването им за арестуването им.

Оказва се, че Сотир Колев всъщност е касиерът на българското посолство в Рим Тодор Айвазов. През май 1981 г. Агджа и Челик отишли при него в Рим и се запознали с другите двама българи, участници в конспирацията. Между показаните му 56 снимки Агджа идентифицирал тези лица. Единият се оказва секретарят на българския военен аташе в Италия майор Жельо Василев, а другият – заместникът на представителя на българската авиокомпания “Балкан” в Рим Сергей Антонов. Той се наричал пред Агджа Байрамич.

На 10 май 1981 г., неделя, заговорниците се съвещавали в дома на Байрамич-Антонов, където е и жена му. На 11 май те оглеждат площада “Свети Петър” и обсъждат плана за атентата и за бягството, а на 12-ти правят генерална репетиция. Разпределението на задачите според Агджа е следното: те двамата с Челик стрелят в папата и ще хвърлят и по една ръчна граната, за да всеят паника, а после ще побягнат към колата, където ще ги чака Антонов. Той ще ги откара до български камион от международния транспорт, който пътува запечатан с ТИР карнет. С него през Югославия ще стигнат в България. Ако нещо в този план засече, резервният вариант е атентаторите да се укрият в българското, кубинското или сирийското посолство.

В 15 часа на 13 май 1981 г. според Агджа той, Челик, Айвазов и Антонов се срещат на бул. ”Република” и тръгват към бул. ”Триесте”, откъдето Антонов взема две куфарчета, всяко с по един пистолет “Валтер” и по една граната. В 16 ч. те паркират колата на ул. ”Кончилиационе”до канадското посолство. Там Айвазов им пожелава успех и си тръгва, а Антонов, Агджа и Челик влизат в едно кафене. После Агджа и Челик тръгват към площада, за да застрелят папата, а Антонов остава да ги чака при колата, за да ги откара.

Когато папа преминал Агджа изстрелва няколко куршума и го ранява критично, но бива хванат от зрители и от шефът на Ватиканската сигурност и възпрепятстван да довърши убийството или да избяга. Четири куршума ударили Йоан Павел II. Челик се паникьосал и побягнал, без да задейства бомбата или да открие огън. Според обвинението Антонов откарва само Челик. Открита е и една снимка, направена на площада, на която сред множеството се вижда Сергей Антонов.

На 25 ноември 1982 г., година и половина след атентата, Сергей Антонов е арестуван в Рим. На 27 ноември 1982 г. БТА разпространява официално съобщение, в което определя ареста на Антонов като „напълно незаконен, произволен, абсолютно с нищо неоправдан“. В съобщението се посочва, че арестът е плод на шумна, тенденциозна и целенасочена кампания, преследваща и други теми. На 1 декември 1982 г. е издадена заповед от съдия-следователя Иларио Мартела за арестуването на още двама български граждани – Тодор Айвазов (завеждащ финансовата служба на посолството на България в Рим) и Жельо Василев (бивш секретар на военния аташе). Тодор Айвазов и Жельо Василев по това време са в София и така избягват неговата участ, обаче са привлечени като обвиняеми задочно.

Веднага е направена очна ставка на Антонов с Агджа, на която турчинът отново повтаря версията си. Той описва с големи подробности жилището на Антонов, негови навици, като например, че колекционира малки сувенирни бутилчици със спиртни напитки, знае малките имена на дъщеря му и на жена му. Нея той назовава Рози. Тя наистина се казва Росица. Според Агджа колата на Антонов е “Фиат 124”. Тя всъщност е съветска “Лада”, която се произвежда по лиценз на “Фиат”. На 11 януари 1983 г. следствието извършва оглед на жилището на Антонов в Рим на ул.”Пола”.

Българското правителство ангажира най-добрите адвокати за обвиняемия българин. В привидно логичната постройка на обвинението те откриват редица пукнатини. На първо място, три служителки от бюрото на “Балкан” в Рим потвърждават алибито на Антонов. Той няма как да е превозвал Челик, защото по време на атентата срещу папата е бил в службата си. Снимката, направена на площад “Свети Петър”, е публикувана в целия свят и един американец се обажда, че лицето, което се вижда близо до папата, не е Антонов, а е той.

На тази снимка, която обиколи света, се твърдеше, че ограденият с кръг човек на площада по време на покушението, е Сергей Антонов . Но по-късно тази версия беше отхвърлена, като човекът се оказа американски турист. Разследващите са издирили всички присъствали на снимките човек по човек.

Освен това се оказва, че Росица Антонова е заминала от Италия за България на 8 май 1981 г. и няма как да е присъствала на съвещанието на 10-ти. Под въпрос е поставена и първата среща на Агджа с Бекир Челенк през август 1980 г. в София, защото Челенк е напуснал България на 1 август 1980 г. Обвинението не може да обясни и на какъв език са общували турските терористи с Антонов, който говори френски и италиански, а те – турски и английски.

На свой ред българското правителство се втурва в пропагандна контраатака. Генералният директор на БТА Боян Трайков прави голяма пресконференция в София и участва в италианско телевизионно предаване за атентата. На френския адвокат Кристиян Рулет, автор на книга за Георги Димитров, е поръчана книга и за случая Антонов, която веднага е преведена на български.

В България са арестувани двама италиански туристи – Паоло Фарсети и Габриела Тревизин. В шумен процес те са осъдени за шпионаж с надежда да бъдат разменени за Антонов, но след като това не става, през 1984 г. българското правителство ги освобождава като израз на добра воля. Напразни остават надеждите, че Италия ще постъпи по същия начин с Антонов. Той остава под домашен арест в Рим. В края на декември 1983 г. по лекарско настояване Сергей Антонов е изведен от затвора и поставен под домашен арест, тъй като италиански лекари констатират влошеното му психическо състояние и препоръчват по-лека мярка. Не след дълго по искане на прокурора Антонио Албано, Антонов отново е върнат в затвора.

На 28 март 1984 г. в писмо до папа Йоан Павел Втори българският патриарх Максим отбелязва, че невинността на Сергей Антонов е безспорна не само за българския народ, но и за всички непредубедени хора. От името на Светия синод на Българската православна църква патриарх Максим моли папата „да изяви дълбоката си убеденост в невинността на Антонов“. На 30 април 1984 г. в отговора си до българския патриарх папа Йоан Павел Втори информира, че на направените от Светия престол постъпки, италианското правителство предприема действия за ускоряване на процедурата, засягаща Сергей Антонов.

След четиригодишно следствие на 27 май 1985 г. започва делото. Гледа го Първи римски наказателен съд. Освен Агджа като съучастници в атентата срещу папата са подсъдими българите Сергей Антонов, Тодор Айвазов и Жельо Василев (последните двама задочно), турските граждани Омер Багджъ, Бекир Челенк, Орал Челик и ръководителя на “Сивите вълци” Муса Сердар Челеби. Челеби е заловен във ФРГ, а Багджъ – в Швейцария. Челик и Челенк са съдени задочно. Първият изобщо не е заловен, а вторият след арестуването на Антонов напуска Турция и търси убежище в София, където е задържан. Това е странен арест, защото Челенк дава пресконференции и интервюта, в които отрича показанията на Агджа и така защитава България и себе си. По-късно той е пуснат, връща се в Турция, арестуван е там и по време на процеса в Рим умира от сърдечен удар.

Пред съда Агджа отново е уличен в много противоречия и лъжи. В края на процеса показанията му съвсем олекват, когато той се обявява за Исус Христос. Агджа бявява, че е действал по Божиите инструкции. По- късно твърди, че той е новият месия и че е заговорничил с ватикански прелати, който го припознали като божество. По време на процеса той обвинява последователно българското, британското и иранското правителство за поръчители на това престъпление. По-късно заяви, че е действал сам. След това промени още веднъж версията си и обяви за съществуването на заговор вътре във Ватикана. Общо Агджа дава 128 различни версии за опита за убийство на папата. Поради лудост или поради хитрост? Италиански психиатри заключават, че той е бил инструктиран да се преструва на луд, като начин за прикриване на Българските и Москвски следи.

Някои от откровенията му:

• На 13 години, вместо да играя футбол, пренасях на гръб 50-килограмови торби с цимент. Животът никога не е бил добър с мен, затова никога не съм обичал.

• Бях най-издирваният човек в света, отчаян, изолиран. Трябваше или да се самоубия, или да извърша атентат срещу Светия отец.

• Доближих се на три метра от папата. Той беше прав в колата. Изведнъж взе едно момиченце в ръката си, отказах се да стрелям. После стрелях два пъти. Това показва, че не съм инстинктивен убиец.

• Като дойе в Рим, в затвора на 27 декември 1983 г., той ме целуна. Това за мен беше велика радост. И ми каза: „Братко мой, искрено ти прощавам.“

• Съжалявам, че накарах папата да страда. Но това трябваше да се случи. Ако не беше моята, щеше да бъде друга ръка.

• Най-важното е, че аз съм Исус Христос, пратен на земята да каже, че разрушението на човечеството е неизбежно и ще настъпи скоро.

По време на процеса обвинението не може да обясни редица нелогични постъпки на предполагаемите конспиратори. Антонов е слаб шофьор – на два пъти катастрофира леко в Рим, не познава добре града и трудно се ориентира в него. Защо тогава го избират да осигури бягството? И ако той наистина е топагент на Държавна сигурност, няма логика след провала на такава важна операция да остане на работа в Рим, когато атентаторът е арестуван и може да го издаде. Самата идея атентатът да се повери на “Сивите вълци” изключва нуждата българите да излизат на преден план. Много по-професионално би било да действат, скрити зад посредника Бекир Челенк. И още нещо нелогично. След като си осигуряват атентатор, българските тайни служби го пускат осем месеца да обикаля из Европа и Африка, като минава през Австрия, Испания, Италия, Тунис, рискувайки да го заловят.

Съдът взема предвид всички тези съмнения. На 29 март 1986 г. е прочетена присъдата. Агджа е осъден на доживотен затвор, а тримата българи са оправдани поради липса на доказателства. Тази формула оставя някои съмнения, но Антонов е освободен и се връща в родината. Същия ден БТА е упълномощена да декларира задоволството на българската общественост от решението. „Присъдата е признание, че българите нямат нищо общо с атентата срещу папа Йоан Павел Втори“, се казва в декларацията.

Антонов, който в крайна сметка е оправ-дан поради липса на доказателства, се връща в България през 1986 г. Стъпването на родна земя за Антонов е съпроводено с шок – Росица го е напуснала. Посрещането е някак трудно – на летището присъстват всички, но никой не обяснява на Антонов, че са настъпили промени. Така в деня на завръщането си Антонов е принуден да се прибере при майка си. След време изтича отпуска му и той се връща на работа. Той е възстановен на работа в авиокомпанията, но изглежда психиката му е увредена. Живее сам с майка си, напълно затворен в себе си.Приятелите един по един са се оттеглили. В затвора „Ребибия“ той получава тежка психическа травма. Според българските служби това е в следствие на обработка с психотропни вещества по време на разпитите.

Известно време работи като куриер на „Балкан“, след което е пенсиониран по болест и е принуден да преживява с мизерна пенсия. На 27 март 2002 г. 39-ото Народно събрание отпуска на Сергей Антонов пенсия за особени заслуги в размер на 200 лева месечно.

Психотропите, с които е тъпкан по затворите, си казват думата. «Сергей е един преди и друг след затвора», казва Илия Илиев, журналист от „Монитор“, о.з. офицер от външнополитическото ни разузнаване: «Беше отличен работник, годината, в която го арестуват, постига най-високия резултат на БГА в Рим, справя се отлично със задълженията си, като напълно здрав и нормален човек, твърди колегата Илиев. След като го пуснаха от затвора, беше вече напълно променен – силно наплашен, поставен в тежка стагнираща обстановка. Вероятно са му въздействали с други средства, за които обаче нямаме доказателства», казва още колегата.

«Имаше вид на човек, потънал дълбоко в себе си и не желаещ да се връща към периода, когато е настъпила промяната. Общуваше с 5- 6 изречения, с които всъщност бягаше от всички въпроси, свързани с живота му след арестуването през 1982 г. и насетне. След като се върна, беше консултиран от светила в психиатритята, но те така и не успяха да разберат как се е стигнало до промяната. А Сергей не излезе от това си състояние до края на дните си.

Сергей не беше слаб човек – предлагани са му огромни суми навремето, имало е стремеж да се употребят всички средства и хватки, включително и финансови, за да предаде и продаде родината си. Избраха го за мишена на провокацията си, защото им се е сторил лабилен. Грешка в изчисленията! Всъщност чрез тази провокация искаха да ударят България, СССР, тогава – начело с Андропов. Просто за да отклонят напрежението и вниманието от разполагането на американските крилати ракети на територията на Европа, главно – в Сицилия » завършва Илия Илиев.

Сергей Антонов, след завръщането си в България през 1986 г., беше психически разбит и неадекватен. До края на живота си той остана неконтактен, изолиран от външния свят като го смятаха за душевноболен. Обяснение за психическото му състояние са тежките разпити и огромният психологически натиск върху него. По време на предварителното следствие изтече информация, че върху Антонов са използвани психотропни вещества, но това остана без доказателство.

Следствието срещу Агджа продължава само 72 дни. Заключението на съда е, че той няма съучастници, няма връзки с други организации, тайни служби или други държави. Агджа е осъден, през юли 1981 г., на доживотен затвор в Италия за опит за убийство, но бе помилван от президента Карло Адзелио Чампи през юни 2000 г.по молба на папата. След стрелбата, папа Йоан Павел II казва на хората „да се молим за брат ми (Агджа), на когото Аз искрено съм простил.“ Папата дори го посещава в затвора, където те говорят насеме 20 минути. Йоан Павел  казва: „За какво сме си говорели трябва да остане тайна между мен и него. Аз говорех с него като с брат, на който съм простил и който има пълното ми доверие.” Папата е бил също така и в контакт със семейството на Агджа през годините, среща майка му през 1987 г. и неговият брат десетилетие по- късно.

Агджа е екстрадиран в Турция, където е лежал в затвора през 1979 г. за убийството на Абди Ипекчи и за два банкови взлома извършени през 70-те години. Въпреки молба за предсрочно освобождаване през ноември 2004 г. турския съд обяви, че той няма да бъде освободен до 2010 година. Въпреки това след излежаване на 19 години лишаване от свобода в Италия и още 5 години в Турция той бе освободен от турския затвор предсрочно на 12 януари 2006 г.

Агджа е осъден в Турция на доживотен затвор за убийство, което възлиза на 36 години по турското законодателство. Той има излежани по- малко от шест месеца, преди да избяга. Неговия адвокат, обясни освобождаването му като комбинация от амнистия и наказателна реформа: амнистия през 2000 г. приспадна 10 години от неговото време, след което съдът приспадна неговите 20 години в италианския затвор, въз основа на нов член в Наказателния кодекс, и тогава той беше пуснат условно заради добро поведение. Няколко дни по-късно, след масови протести от турското правителство и медиите, на 20 януари 2006 г. Върховният касационен съд на Турция отменя решението за освобождаването му след обжалване от Министерството на правосъдието и същият ден той е отново арестуван.

Турския Върховен съд постанови, че времето му излежано в Италия не може да бъде приспадано от неговата турска присъда и той бе върнат в затвора. Върховният съд реши да не се приспадат четирите години, излежани в Италия, от присъдата на Агджа, поради което той вероятно трябва да остане в затвора още 4 години, до 2010 г. Главният прокурор не използва правото си да оспори решението на Върховния съд.

В началото на февруари 2005 г., по време на заболяването на папата, Агджа изпрати писмо до него, пожелавайки му да е добре и предупреждавайки го, че светът ще свърши скоро. Когато папата почина на 2 април 2005, братът на Агджа Аднан даде интервю, в което заяви, че Мехмет Али и цялото му семейство са в траур, както и че папата е бил голям приятел с тях. На 5 април, 2005 CNN обяви, че Агджа би искал да посети погребението на папата на 8 април 2005 година. Въпреки това, турските власти отхвърлиха искането му да напусне затвора за да присъства.

На 31 март 2005, само два дни преди датата на смъртта на папата, даде интервю за италианския вестник. Той потвърди, че работи върху книга за опита за убийство. Ла Република цитира Агджа, че той е имал съучастници във Ватикана, който са му помогнали в опита за убийството, като казва: „дяволът е зад стените на Ватикана“. Той също така казва:

„Много пресметливи политици се опасяват какво разкриването на пълната истина би причинило. Някои от тях се опасяват, че Ватикана ще имат духовен колапс като Берлинската стена. Агджа оповести, че по случая много знаел и сегашният папа Бенедикт XVI. Мемоарите на Агджа още не са видели бял свят.

Италианският магистрат Фердинандо Импозимато, който е гледал делото за атентата срещу папата през 1991 г., заяви, че след освобождаването му Агджа ще го дебне заплахата от убийство. “ Твърдя, че след освобождаването му животът на Агджа ще бъде в сериозна опасност, тъй като той е човек, който знае много факти относно конспирацията срещу папата, както и около отвличането на Емануела Орланди“, каза Импозимато. Съдията припомни, че Агджа е казал, че е бил заплашван със смърт, за да не оповести информациите, свързани с опита за убийство на папата. Агджа е казал това открито през 1997 г. в затвора Анкона.

На 2 май 2008 Агджа поиска да му бъде дадено полско гражданство, тъй като желае да прекара последните години от живота си в Полша. През 2009 г., бе съобщено, че той е отказал исляма и е решил да приеме католическата вяра.

Орал Челик се връща в Турция и живее мирно и тихо в родния си град Малатия, където е президент на местния футболен отбор. Орал Челик загина при катастрофа заедно с шефа на турското разузнаване. Това стана преди две-три години в Турция.Бекир Челeнк се водеше официално за търговец , който купуваше минерална вода от България. Нашите го задържаха, пуснаха го и си отиде в Турция. И там почина от инфаркт в затвора. Предполагаше се, че е бил и трафикант на оръжия.

Какво става с другите българи, замесени в атентата? И двамата остават в предишните си служби. До преди няколко години Тодор Айвазов беше финансист на посолството на България в Белград. През 1995 г. Жельо Василев загина при автомобилна катастрофа край Мъглиж на 53-годишна възраст. Забележително е, че четири години преди това, също при катастрофа, но в Италия, загива Паоло Фарсети (43). Сигурно много любители на конспирациите ще се запитат това нещастни случаи ли са или замитане на следите.

На 5 април 1991 г. българският посланик Огнян Пишев оповестява официално в САЩ решението на българското правителство да даде на международна независима комисия неограничен достъп до архивите в Бълга-рия, свързани с атентата срещу папата. На 23 април с. г. в интервю за италианската телевизия президентът Желю Желев посочва: „Смятам, че това ново разследване е необходимо, тъй като съм сигурен, че комунистическият режим е бил способен на подобно действие“. При това президентът не разполага с информация за участие на български агенти в атентата.

На 4 юли 1991 г. Главната прокуратура на България възобновява следствено дело номер 179 от 1982 г. срещу Мехмед Али Агджа и възлага на Главно следствено управление да бъдат извършени допълнителни следствени действия за изясняване на обективната истина.На 17 февруари 1994 г. Националната следствена служба, след тригодишно проучване на архивите на ци-вилното и военното разузнаване и контраразузна ване заявява, че няма „българска следа“ в атентата срещу папата.

Същевременно през 1993 г. Бившия министър- председател на Италия Джулио Андреоти заявява: „Не вярвайте на тези глупости. България изобщо не е замесена в тази работа. Българското участие е измислица на американските служби. Тогава това им беше необходимо. Студената война беше в разгара си.”

На 7 декември 1995 г. по време на аудиен ция на президента Желю Желев, папа Йоан Павел Втори за първи път заявява позиция та си, че България няма вина за престъпле нието, извършено от турския гражданин Агджа.В интервю от 9 октомври 1996 г. в италианския вестник „Кориере дела сера“ Агджа заявява, че на 13 май 1981 г. е стрелял срещу папата по свое решение, както и че агенти на италианските тайни служби са му внушили версията за т.нар. българска

По искане от юли 1997 г. на министъра на вътрешните работи Богомил Бонев и на министъра на външните работи Надежда Михайлова към германските тайни служби по повод публикации в германската преса за разкрития на Щази за „българска следа“ в атентата срещу папата, през септември 1997 г. в МВР е получена папка с копия на оригинални кореспонденции между Щази и бившата Държавна сигурност. Там не се съдържат факти за „българската следа“.

На 24 май 2002 г., по време на своето официално посещение в България, при срещата си с президента Георги Първанов папа Йоан Павел Втори заявява, че никога не е вярвал в т.нар. „българска следа“ в опи-та за покушение срещу него през 1981 г.

Неговият преводач Асен Марчев разказва: „Когато дойде в България през 2002 г., бях негов преводач. В рейсчето питам кардиналите, все приятели: ще каже ли нещо папата? А те: Нищо няма да каже, aqua passata, минали неща. Фактът, че идва, значи прощава на българския народ. В Гербовата зала на президентството папата произнася слово, аз на колене до него, той говори много тихо, не чува вече. Прочете речта, много се измори. В последния момент като боксьор сви мускули и каза с учудващо силен глас: „Аз никога не съм вярвал в българската следа. Това беше инсинуация”. Преведох точно”.

По повод на това племенницата на Антонов – Мариана Георгиева, заяви: „Все пак казаното от папата няма да направи чичо ми щастлив. Той е един разбит човек и това нищо няма да промени. Последните 20 години никой не се поинтересува от него“.

Сергей Антонов бе открит мъртъв в дома си в София на 1 август 2007 година. Бил е открит от съседка и дъщеря му. След като опитвала два дни безуспешно да се свърже с него по телефон, дъщеря му отишла на място и намерила вратата залостена. Двете жени извикали ключар, който след час успял да отвори вратата. Антонов е починал край масата за хранене. Сам.

Атентатът срещу папата прилича на Лайпцигския процес. И в двата случая българи са замесени в терористична акция със световен отзвук. И в двата случая те са оправдани. Наистина опитът на комунистическата пропаганда да направи от Сергей Антонов втори Георги Димитров не успява поради разликата в характерите на двамата. Но друга, по-важна разлика е, че в Лайпцигския процес подсъдимите са емигранти и даже формално не са български граждани, докато обвинението срещу Антонов косвено пада върху българската държава и дори върху целия съветски блок. Те се включват в неговата защита и превръщат процеса в една от най-големите битки на студената война.

Версия „Американска следа”:

По тази версия също се дискутира много, има книги и журналистически разследвания по темата. Тази версия изключва участието на българските служби в атентата, като изпълнители на руски поръчения, тъй като този път в основата са поставени американските тайни служби в сътрудничество с турските. До тези заключения след 10 годишно разследване е достигнала и френска журналистка от български произход.

„Истината за атентата срещу Йоан- Павел II“ на Румяна Угърчинска е амбициозна книга. За да придобие „плът и кръв“ нейното твоерие тя е провела много срещи с хора, които са преки участници в събитията, случващи се след като проехтяват изстрелите от пистолета на Али Агджа на площад „Свети Петър“ във Ватикана. На темата за атентата българката посвещава повече от 10 години. Във филм заснет по книгата й, показан за първи път през 2007 г. по френския Canal+ има уникални кадри, непоказвани никога и никъде, а хората, които застават пред нея, са едни от главните участници в събитията тогава. Понякога е било нужно да се среща с някои хора по 5-6 пъти, преди да започнат да говорят, да й потвърждават някои неща или да й помагат.

Румяна Угърчинска не е получавала официално съдействие от тайните служби, срещала се е най-вече с бивши служители, но според думите й един разузнавач остава такъв цял живот. Добрала се е до документи и факти, които са били почти публично достояние, но просто не са били публикувани. Разследващата журналистика изисква много време и проверяване. Отива се твърде далече, понякога се засягат големи интереси и всичко трябва да бъде докрай проверено. Някои неща дори не се пишат. Книгата й за атентата срещу Йоан-Павел II съдържа една трета от информацията, която е събрала. Останалите две трети не са публикувани.

Угърчинска държи да се знае, че няма теза в книгата си. Тя представя само факти, но истината се съдържа във фактите, а фактите са налице: Този, който е стрелял срещу папа Йоан-Павел II, не само се казва Мехмед Али Агджа, не само е турчин, но е и член на крайнодясната турска терористична организация “Сивите вълци”. Неговите приближени – от началото, когато успява да избяга от турския затвор, докато стигне до деня на атентата – са едни и същи. Те не само са членове на „Сивите вълци“, но са важни в йерархията.

След като убил Абди Ипекчи (главния редактор на либералния турски вестник „Миллиет“) Али Агджа, е бил в лагер за обучаване на терористи в Ливан. По това време лагер-школата за терористи – южно от Бейрут, била управлявана от търговеца на оръжие Франк Е. Търпил, изпълняващ поръчения на ЦРУ. Американският разследващ журналист Сиймор Хърш описва групата около Търпил като мрежа от бивши военни и агенти на ЦРУ, обучавани за мокри поръчки. Франк Търпил е американски инструктор, армейски шампион по стрелба на САЩ, специалист по мятането на брадвички, ножове и прочее. Обучава убийци и изпълнители на специални поръчки срещу огромно заплащане на секретен полигон в Ливан.

Агджа не е подготвил и финансирал сам атентата. Фактите разкриват също, че той не е бил сам на площад “Свети Петър” и не е единственият, който е стрелял. От неговия пистолет са изхвърчали 2 куршума и гилзите към тях са намерени. Но е намерена и трета гилза, паднала в колата на папата. Тази гилза никога не е била изследвана от следователите и експертите, защото Ватикана я обявява за свещена. Самият папа Йоан-ПавелII, който многократно по-късно е обявявал, че дължи спасението си на Дева Мария от Фатима, дарява гилзата тъкмо на статуята на Дева Мария във Фатима. Днес това веществено доказателство е вградено в златната корона на статуята. Куршумът е доказателство, че Агджа не е единственият, който е стрелял по папата.

Кой е бил вторият човек, стрелял по папата? И дали е бил само един? В разговора, който Румяна Угърчинска е имала с Орал Челик в Анкара, той твърди, че на площада е имало цяла група италианци и турци, ангажирани в заговора. Казал й е буквално: “Забравете всичко, което сте чели за “българската следа” и други подобни. Агджа не беше сам на площада.” Челик е казвал това и на съдия-следователя Приоре още по време на второто италианско следствие.

За атентата срещу папата не са били достатъчни само хора като Агджа или други в Италия, които да държат пистолета и да стрелят в удобния момент. Организацията е много по-сложна. Имало е хора от държавните служби, организации, които са осигурявали финансите, свързочни части – като масонската ложа „Propaganda Due”, примерно.

Дори парите, за които се твърди, че са преведени за осъществяване на атентата от Бекир Челенк, са всъщност пари на турската мафия, която финансира “Сивите вълци”. Какво представлява тази турска ултрадясна терористична организация по онова време? Според Угърчинска тя е един от многото инструменти за въздействие, упражнявано от тайната структура на НАТО “Stay Behind” (“Стой отзад”), създадена навремето по инициатива на американското ЦРУ, за да предотвратява засилването на влиянието на прокомунистически и леви сили в страни членки на Североатлантическия пакт.

Stay Behind е създадена след Втората световна война по инициатива на САЩ, които за целта сключват двустранни споразумения с редица западноевропейски страни. Идеята на организацията е да окаже отпор в случай на съветска инвазия в Западна Европа. Stay Behind започва да наема хора от крайнодесни организации и действа възможно най-секретно. Постепенно обаче тя се използва за дестабилизация на западни страни, в които има опасност левицата да вземе властта чрез избори. В Италия организацията използвала групировката, наречена „Гладио“. В Турция се е разчитало на „Сивите вълци“. Така следите около атентата срещу Светия отец водят към Stay Behind.

Главна цел на “Stay Behind” и поделенията й в различните страни е било тъкмо дестабилизирането на онези държави, в които е имало риск левицата да вземе властта. Използвани са били различни радикални местни групировки. Така че има вероятност и “Червените бригади” да са били просмукани от агенти на “Stay Behind” или на “Гладио”.

Щом въпросните тайни структури са се създавали по инициатива на ЦРУ, съотнесено към атентата срещу папата, това би трябвало да означава, че следата не е българска, а американска. Западните тайни служби са разработвали терора като метод за дестабилизиране на обществата с цел предизвикване на хаос и изманипулирана ответна реакция.

Това секретно командване функционира наднационално, практически извън всякакъв контрол, без знанието дори на президентите и премиерите на страните, в които развива дейност. С течение на годините то попада под влиянието и на местни кланове и интереси – мафии, масонски обединения, паралелни структури. С италианското му поделение, наречено “Гладио” (което означава “Меч”), например са обвързани лица, замесени в скандалите с Ватиканската банка “Амброзиано”, с масонската ложа П-2, просто недоволни от папата. Съществуването на “Гладио” бе разкрито още през 1992 г. от Джулио Андреоти.

През 1998 г. лидерът на Кюрдската работническа партия (ПКК) Абдулах Йоджалан дава пред големия вестник “Република” сензационно интервю, в което обвинява за атентата срещу папата тогавашния турски военен режим. Според Йоджалан Агджа е избягал от затвора със знанието и помощта на генералите, а за отплата терористът е трябвало да застреля папата. Поръчката идвала от турските съюзници – западните държави начело със САЩ. Като се възползвали от връзката между българската Държавна сигурност, турската мафия и “Сивите вълци”, организаторите на атентата хвърлили вината върху тях. Вероятно българите са били интелигентно използвани – заключава Йоджалан. Той отива още по-далеч и прави връзка между атентата срещу папата и убийството на шведския министър-председател Улоф Палме през 1986 г, останало също така неразкрито.

Всеки би се запитал защо обаче тази тайна организация би искала смъртта на папата? В онзи момент Полша, откъдето е родом папа Йоан-Павел Втори, е в сериозна криза. Профсъюзът „Солидарност“ започва своята битка и това е известно на американците от няколко години. САЩ подкрепят „Солидарност“ и гледат на папата поляк като на свой съюзник. Идеята на Запада е Полша да се дестабилизира, да се обяви военно положение и да се накара СССР да се ангажира военно в страната. Така дестабилизацията на Полша би означавала началото на края за Съветския съюз и комунистическия блок. Втори фронт обаче би струвал скъпо на Москва, която вече е силно ангажирана с Афганистан.

Изтокът не е имал никакъв интерес да ликвидира папата, тъй като по онова време Йоан-Павел II е водел оживен диалог с Москва, опитвайки се да постигне компромис, да успокои вълненията в Полша, да предотврати въвеждането на военно положение там. Мотивът за папата е бил да се избегне насилието. Йоан-Павел, който не искал военно положение и кървава баня в родината му. Чрез свои представители папата се опитвал да успокои събитията в Полша, а от друга страна водел преговори и с Москва. Това се е знаело от американците, но не им се нравело.

Оказало се, че папата застрашава доста интереси – и политически, и икономически. Първо, от него се очаквало да застане твърдо против Съветския съюз, когато започва дестабилизацията в Полша. Вместо това, той започва да преговаря с руснаците. А планът на Запада предвиждал да се направи пробив в Източния блок – както руснаците са затънали в Афганистан, ако им се отвори втори фронт с Полша, загиват. Това е от политическа гледна точка.

Другият проблем е, че Йоан Павел II пристига в момент, в който вилнеят жестоки скандали около банката на Ватикана. Изчезнали са много пари, става ясно, че банката е прала пари на мафията и т. н. Дотогава с банковите афери на Ватикана са се занимавали винаги само няколко души. Папата решава да има съвет, който да контролира парите и да се прави отчет. Оказва се, че засяга много интереси едновременно.

Всъщност Агджа навярно дори да не е целял да убие папата, а само да го рани, тъй като пистолетът му „Браунинг“ е бил скорострелен, с двоен, 14 заряден пълнител, което предполага, че при желание терористът би могъл да направи на решето главата на римокатолическата църква. Всъщност Агджа само ранява папата, от което той с много усилия се възстановява. Но това във времето на процеса не се разисква.

Същевременно в Италия в периода 1966-1981 г. е отчетен изненадващо висок брой на неразрешени дела. Заговор на чужди тайни служби, мафия, масонската ложа, политици и престъпници се кръстосват като в никоя друга европейска страна, с местните тайни служби Sismi. Има бомби и терористични групи, в които крайното ляво се смесва с крайното дясно, “ черни интриги”, убит премиер, други министри обвинение, банкер от Ватикана, обесен на мост в Лондон… Това, което се случи в Италия е нещо необикновено и надхвърля всяко въображение. “Българската следа” участва в тази серия.

Тезата на Едуард Херман и на други американски автори е, че тази следа е била всъщност голяма операция на ЦРУ, чиято цел е била “ да се дискредитират съветските власти през 1982 г. и в началото на 1983 г., тъй като Юри Андропов, който е трябвало да наследи на поста държавен глава Брежнев, е бил директор на КГБ”. Това, което трябва да се отбележи, е, че всичко това изглежда много странно в очите на тези, които познават реалностите на последния СССР. СССР през 80-те няма нищо общо с онези СССР и КГБ по времето на Сталин.

През 80-те вече е минало много време, от когато наемните убийци на Москва ликвидираха Андреу Нин и Камило Берниери в Испания, Лев Троцки в Мексико и Степан Бандера в Мюнхен. Да се убие папата с бъркотията, която имаше на главата си Мосвка в Полша изглежда проява на липса на здрав разум, висок риск, много малко съответствие с дълбокия консервативен дух на Москва през 80-те, с очевидната старческа воля на Брежнев да не си търси проблеми. „Да има мир с американците, Толя, да има мир”, са били инструкциите тогава на Брежнев към съветския посланик във Вашингтон. Пък и хипотеза КГБ “ нарежда” , ЩАЗИ на ГДР “ ръководи” и българите “ изпълняват” , използвайки крайнодесен турчин с антикомунистическо родословно дърво съдържа доста неправдоподобни моменти.

Вярно е също така, че атентатът би разгневил и обединил поляците и би засилил опозицията срещу режима, контролиран от Съветския съюз. Към това трябва да се добави и цената на навреждането на отношенията със Западна Европа, изключително важни за СССР през 1981 г., с преговорите за газопровод и с разполагането на нови американски ракети в Западна Европа, едно от големите безпокойства на Москва тогава.

Угърчинска напомня, че преди атентата Агджа и хората му дълго време пребивават в Западна Европа. 510 дни Агджа живее в 10 държави. От тези 510 дни Агджа е в България точно 33 дни – от 30 юли до 31 август 1980 г. През останалите 480 дни снове между 3 континента, преминава 9 държавни граници. Агджа живее в Турция (пътьом извършва още две убийства). Живее още в Иран, Париж, Мюнхен, Швейцария, Виена, Испания, почива си на Палма де Майорка, после живее в Тунис и накрая стига до Италия.

Пита се как Агджа е пътувал 18 месеца в западноевропейски държави, членки на Интерпол при положение, че той е издирван от Интерпол и как това е било възможно. Как е било възможно след като няколко пъти е бил засичан да не е арестуван.

Самият Йоан Павел ІІ, може би за да зарадва любезните си домакини, напомни преди няколкогодини в България, че никога не е вярвал в „българската следа“. Но в последната си книга папата написа, че заговорът срещу него е организиран от „една тоталитарна идеология“ и идва от Изток“.

Угърчинска се е срещала и с Мелвин Гудман, който от 1977 до 1985 г. е бил един от старши анализаторите на департамента по съветските въпроси в ЦРУ. Той е от хората, които са най-наясно с всичко, правено от КГБ и другите тайни служби в съветските сателити. Още през 90-те години той недвусмислено заявява пред Сената на САЩ, че “българската следа” е манипулация, измислена от ЦРУ. Според Гудман в онези години ЦРУ е знаело отлично какво става в българските тайни служби, защото е имало свои агенти във всичките им поделения. И е било съвсем ясно, че българите нямат нищо общо с покушението срещу папата. Мелвин Гудман А. разкрива, че неговите колеги, следвайки йерархични заповеди, са фалшифицирали техните анализи, за да подкрепят обвинението. Той декларира пред американския Сенат, че „ЦРУ нямат никакво доказателство“ за предполагаемата „Българската следа“.

Гудман казал едно към едно на Угърчинска: „Това беше една манипулация на ЦРУ. Знам много добре как се създаваше досието и се прехвърляха документите, как се работеше с Клеър Стерлинг. Освен това ние много добре знаехме, че не са българите, защото имахме наши хора във всички техни служби по онова време. Ние имахме свои хора и във Ватикана. И знаехме много добре, че не са българите“. Клеър Стерлинг била много близка приятелка с тогавашния шеф на ЦРУ – г-н Кейси.

Българските тайни служби винаги са отричали тяхното предполагаемо участие и са смятали, че историята на Агджа е анти-комунистическа фалшификация, скроена от Сивите вълци, Италианската тайна служба, и ЦРУ – всичките три от които са сътрудничели в тайната мрежа на НАТО – Gladio. Едуард Хърман твърди, че Майкъл Ledeen е бил нает от ЦРУ за да пропагандира българската следа. В Рим, Абдулах Чатлъ, лидер на Сивите вълци декларира пред съдията през 1985 г. че е установил контакт с BND, немската разузнавателна агенция, която му е обещала приятна сума пари, ако той замеси руските и българските служби в опит за покушение срещу папата „.

В такъв случай българската следа в атентата е манипулация и истинската следа води към групировката „Сивите вълци“, зад която стои тайната организация на НАТО Stay Behind. По онова време, когато се каже България, това е равно на „хора на КГБ и СССР“. За САЩ е било много удобно да бъде доказано, че СССР и нейните съюзници стоят зад международния тероризъм. За да бъде доказана тази теза, е избрана България, като в известна степен изборът е случаен. София обаче също има вина да се окаже забъркана в случая, тъй като по онова време е позволявала през българска територия да минава безнаказано трафикът на турската мафия, която работела тясно с групировката „Сивите вълци“. Освен това манипулаторите са се възползвали от факта, че турският терорист Мехмет Али Агджа е пребивавал в България.

За да се намери нещо правдоподобно, то трябва да е свързано с някаква истина. Агджа е отсядал в България. През България са минавали канали за трафик на оръжие към Запада. Но е факт, че българската следа е манипулация и това се признава от служители на ЦРУ. Стърлинг споменава за българска следа още преди Агджа да започне да говори за това.

Нещата в живота никога не стават случайно, а винаги са свързани. През 1980 г. Рейгън обяви „икономическа и търговска война на империята на злото СССР и сателитите му“, в т.ч. и България. Тъй като западните тайни служби вече са имали достатъчно доказателства за участието на България чрез ДС в производството и разпространение на наркотици, продажба на оръжие за ембаргови страни, трафика на наркотици през страната, подкрепата и финансирането на тероризма, атентатът бе удобен случай да се настрои световното обществено мнение срещу България. Поради мръсните игри на ДС не бе трудно да се докажат пребивавания в Българшия на Агджа, както и връзките му с другите вербувани и обслужвани от ДС негови сънародници.

„Българската следа” е една брилянтна, прекрасна манипулация оргазнизирана и измислена от ЦРУ, която дори е замислена много преди атентата, а атентатът е бил само катализатор, за да се използва тя с една единствена цел – дестабилизация на източния лагер. Още преди атентата чрез пропаганда се търси дестабилизация на Източния блок. През 1978-1979 г. мозъците от ЦРУ и различни хора от западните служби започват да обясняват, че светът е застрашен от тероризъм и че този тероризъм се манипулира и организира от Москва. Атентатът е добре дошъл като потвърждение на тезата. И точно атентатът позволява на Рейгън да построи своята доктрина за „Империята на злото“, а след това да наблегне на въоръжението и т.н.

Атентатът срещу Йоан Павел II е събитие с огромно историческо значение и огромен отзвук в този момент. Той позволява на Рейгън да създаде доктрината „Империя на злото“. Например атентатът на 11 септември също е едно историческо събитие, с огромен отзвук, което също не би могло да бъде организирано само от трима души. То позволи след това на Буш да създаде своята доктрина за „Оста на злото“. Може би им липсва фантазия или лингвистична умелост, затова решават да променят само една дума.

Всъщност на 13 май 1981 г. на площад „Свети Петър“ са извършени два атентата. Първият, срещу папа Йоан Павел II, е неуспешен. За щастие. Вторият е успешен за наше нещастие. Оръжието в първия атентат е пистолет „Браунинг“. Оръжието във втория има силата на ядрена бомба – това е пропагандата. Обект на първия атентат е ясен. Обектът на втория не е България. Тя е само попътна и удобна жертва, поставена в центъра на мишената. Според италианския вестник „Република“ истинският прицел „на този заговор са социалистическите държави“. Извършителят на първия атентат е ясен – Мехмед Али Агджа. Извършителите на втория са цяла армия от автори, инициатори, вдъхновители, архитекти, конструктори, чертожници и художници.

Според общоприетото мнение „българската следа“ избниква през септември 1982 г., когато излиза първата статия на Клеър Стърлинг в „Рийдърс дайджест“ със заместник-главен редактор българина Джон (Дими) Паница. Истината е, че набелязването на България и конструирането на „следата“ започва много по-рано.

През юли 1979 г., 1 година и 10 месеца преди атентата, в Ерусалим, Институтът „Джонатан“ провежда конференция, посветена на международния тероризъм. Участват: Хенри Кисинджър, Джордж Буш-баща, Хенри Джексън, Брайън Крозиър, Клеър Стърлинг, Робърт Мос (главен редактор на „Икономист“), Арно де Борчгрейв (американски журналист). Последните двама са автори на „документалния“ роман „Айсберг“. Основната цел на романа е да „докаже“, че държавите, които поддържат, финансират, обучават и направляват всички възможни терористични групи в света, са: СССР, ГДР, Куба, Чехословакия и България. Такова е и заключението на консилиума.

Основното занимание на университета през 1982-1985 г. е да доказва „българската следа“. В специалното заседание през 1985 г. участват Збигнев Бжежински, Ричард Хелмс (бивш шеф на ЦРУ), Рей Клайн (бивш зам.-шеф на ЦРУ), Майкъл Ледийн, Марвин Калб и Алекс Алексиев. Приет е документ, според който всеки терористичен акт в света, при всички случаи трябва да бъде приписан на страните от източния блок. Симпозиумът решава, че ако България бъде осъдена за участие в атентата, тя трябва да бъде обявена за терористична държава с всички последици.

Зад атентата по- скоро няма някакви ислямски подбуди, независимо, че Агджа е написал, че ще убие папата на християните и, че Йоан – Павел е мишена, защото е християнин. В „Сивите вълци” са били свързани хора от крайнодесни организации. Но след време заради липсата на всякакъв контрол те са започнали да се използват за други цели. „Сивите вълци” започват да служат на една друга цел, да се дестабилизират държави, които биха си избрали леви правителства, както е тогава в Италия.

«Българите, чиито имена са били свързани със случая за атентата срещу папа Йоан Павел Втори, са напълно невинни». Това заяви и съдия Розарио Приоре, който водеше една от фазите на делото за атентата срещу папата. Съдия Приоре присъства на представянето на книгата на Румяна Угърчинска „Истината за атентата срещу папа Йоан Павел Втори“.

По думите на съдия Розарио Приоре Али Агджа е имал съучастници, които са му оказали помощ първо да избяга от силно охранявания турски затвор през 1979 г. Съучастниците му в атентата срещу Папата са финансирали бягството му и са му дали оръжие, когато пристига в Италия, декларира още съдията през месец май 2002 година. Според събраните улики към момента на провеждане на процеса се предполага, че след бягството от затвора Али Агджа отива в София, където се свързва с турски мафиоти, поддържащи връзки с крайната десница.

В книгата си съдията Розарио Приоре пише, че при един от разпитите с Орал Челик, турчинът казва: „Знаем, че във Ватиканската банка има сметка, която свършва с цифрите 274”. Предните цифри обаче не ги знаел. Рано или късно обаче някой може да отиде да потърси парите. Самата Ватиканската банка е в кула в самия Ватикана с 8 метра дебели стени. Златото е на най-горния етаж. Влиза се в празен салон само с едно гише с една служителка и банкомат. Това е ватиканската банка. Оттам нагоре всичко се командва от компютър.

до същите заключения достига и Валеска фон Рокес, която живее в Рим и навремето е кореспондентка на сп. „Шпигел“. Тя твърди следното: Да, пръстът на Мехмед Али Агджа натисна спусъка, но пръст в покушението имат ЦРУ и някои видни фигури във Ватикана. Валеска фон Рокес е автор на книгата „Заговорът срещу папата“, съдържаща документи от следствието и интервюта с Агджа. Според нея атентатът е „най-дръзката от всички тайни операции“. Целта минимум била светът да се увери, че СССР е империя на злото, а целта максимум – в Полша да избухнат вълнения, които да предизвикат съветска военна интервенция.

Пиер Фаян дьо Вилмаре, който издава книгата „КГБ в сърцето на Ватикана“ прави известни критики на тезата на Угърчинска, каго защитава тезата, че зад покушението все пак стои КГБ, но че то е действало без помощта на българските служби.

Той изтъква, че на 16 юни 1980 г. главният резидент в Полша – генерал Вадим Павлов, триумфално съобщава на Горбачов: „Нашите приятели от СБ (полската държавна сигурност) са заели оперативни позиции във Ватикана до степен, че разполагат с пряк и постоянен достъп до папата, секретариата и ръководното му обкръжение…“ Този документ се намира в архива на съветския агент Митрохин, преминал на Запад, който показва, че в Москва са знаели не само какво прави, казва и иска Йоан Павел ІІ, но и кога и къде отива, така че убийците при заповед за действие са разполагали и с пълна информация.

Според Вилмаре самият Горбачов е съставил последния доклад, въз основа на който тесен състав на политбюро дава зелена улица за атентата. В него са били предвидени няколко сценария, но винаги, при условие че в никакъв случай не бива Кремъл да бъде заподозрян. И тук именно влиза в играта един от най-добрите специалисти по дезинформация. Става дума за номер 2 на отдел Х на източногерманските тайни служби, именно полковник Гюнтер Бонсак (Gunter Bohnsack). Поставена му е задача да създаде сценарий, който след атентата да разбърка картите и обърка разследванията.

Именно агентурните действия на Бонсак измислят „българската следа“ и насочват разследванията към нея, знаейки, че е несъществена. С други думи, съзнателното нарочване на българите и логично последвалото тяхно оправдание оневиняваше и съветските служби. Търсеният ефект бе постигнат. Затова не безпричинно Йоан Павел ІІ заяви, че не вярва в българската следа, но пък малко пред кончината си каза, че ударът е дошъл от Изток.

Версия „Ватиканска следа”:

Третата основна версия за атентата срещу папата е, че стрелбата е поръчана от хора във Ватикана, които били недоволни от властния и амбициозен папа и предприеманите от него реформи. Промените, които той планирал застрашавали икономическите интереси на някои висши духовници. Според тази версия опитът за убийството на Йоан-Павел Втори се корени в смъртта на предшественика му Йоан-Павел Първи. За Йоан-Павел II обаче поръчката може да е била само за сплашване, тъй като стрелбата е била от 4-5 метра, а Агджа е бил отлично обучен. В Ливан той е бил трениран в специална школа да стреля по бавно движеща се цел -дърпали на количка фигура на папата и Агджа стрелял по мишената.

Някои започват да виждат за твърде възможен този сценарий след като на 18 юни 1982 г. а директорът на италианската „Банко Амброзиано“ – Роберто Калви, бе открит обесен под лондонски мост. Ръцете му бяха завързани, а в джобовете си имаше тухли – масонски наказателен ритуал.

В седмиците след смъртта му, Banco Ambrosiano затворя след като е установена липсата на $ 1,3 млрд. Директорът на Ватиканската банка подаваоставка след като са разкрити връзките му с Калви (голяма част от парите по- късно са възстановени от Ватиканските банкови сметки). Калви също бе масон, член на ложата „Програма-2“ (Р2), начело на която стоеше скандално известният Личо Джели – тясно свързан с италианската мафия Коза Ностра.

През 1963 г. Личо Джели се присъединява към една масонска ложа, а скоро образува друга тайна организация „Raggruppamento Gelli – P2.“ Джели стои начело на „P2“. Това е ултра дясна група, която използва всички необходими средства за да държат комунистите настрана от властта в Италия след Втората световна война. Технически масонска ложа, P2 става истинско тайно общество контролиращо Италия. Зад „P“ стоиПропаганда, историческа организация от 19-ти век. Първо Джели събира старши членове на въоръжените сили в оставка, а след това чрез тяхтакива на активна служба. Неговата мрежа евентуално покрива цялата властова структурата на Италия. P2 била за да функционира като държавав рамките на държавата. Ако комунистите били избрани на власт, щяло да има преврат. Той имал активна подкрепа и поддръжка от ЦРУ. Двама от членовете в P2 са Микеле Синдона и Роберто Калви.

Към 1974 в П2 са членували към 1000 души от политическата, военната и икономическата власт в Италия: 4 министри, 3 шефове на разузнаването, 160 висши офицери, 48 парламентаристи, шефът на генералния щаб, посланици, банкери, индустриалци и издатели в медиите. През същата 1974 Джели се среща с Хейг и Хенри Кисинджър, които обещали на Джели, че ще получи допълнителна финансова подкрепа за ръководената от П2 операция „Gladio“.

Джели финансирал неговата империя чрез систематично плячкосване на нарастващата поредица от банки, придобити от неговия сътрудник Роберто Калви. Калви започнал да източва пари от Banco Ambrosiano, препирайки ги през Ватиканската банка и през IOR (Istituto per de Religione). Предполага се, че Джели е държал Калви в ръцете си – т.е. имал е с какво да го изнудва, защото преди това през 1967 към П2 се присъединил бившият шеф на италианските тайни служби заедно с 150 000 досиета, между които и на високи фигури в италианското общество. Дали по идейни мотиви, дали защото е бил притискан, Калви продължил да източва собствената си банка, довеждайки я до фалит.

За да запълни зейналата дупка в сметките на своята банка (Ambrosiano), Калви се съгласил да препере значителна част от парите от трафика на дрога, извършван от мафиотската империя на Корлеоне. Ала вместо да изпира парите „почтено“, той отклонявал част от тях към своята банка (Ambrosiano), за да предотврати фалита й.Калви бил приятел със Синдона. Той представил Калви на епископ Пол Марчинкус, шеф на Ватиканската банка, през 1971 година. Banco Ambrosiano и Ватиканската банка били преплетени в незаконни съвместни операции.

 На снимката:

Джели, Калви,

Синдона,Марчинкус

В края на 70-те години на миналия век „Банко Амрозиано“ е сред най-мощните финансови организации в Европа. По-късно стана ясно, че през нея минават парите на масоните, италианските специални служби и мафията – една огромна пералня на мръсни пари. Обществото узна и за многобройните съвместни финансови операции с Института за религиозни дела (IOR) – банката на Ватикана. По това време неин шеф е архиепископ Марчинкус.

Марчинкус е роден на 15 януари 1922 в Илиноис, и ръкоположен за свещеник през 1947 г.. През 1964 г. той става бодигард на папа Павел VI, ипридобива прякора, „горилата“. След като придружава папата на няколко пътувания той става и негов личен преводач и съветник посигурността. Няколко години по-късно, той е направен епископ от папа Павел VI и веднага става секретар на Ватиканската банка. Марчинкус не е имал предишен банкови опит. През 1973 г. той е разследван от F.B.I. за пряко участие в прането на пари на мафията пари чрез Ватиканскатабанка. Епископът беше въвлякъл Ватиканската банка в съмнителни сделки с Banco Ambrosiano и с IOR и я бе замесил в свръхдоходоносни инвестиции – т.е. в косвено партньорство с италианската мафия.

Преди полският кардинал Карол Войтила да седне на папския престол, мафията вече се бе разправила с предшественика му – Йоан Павел I, който бе решил да спре потока мръсни пари към Ватикана.

На 27 август, 1978  Албино Лучани е избран за папа на четвъртото тайно гласуване. Той взема името на двамата си предшественици, ставайкиЙоан Павел I. В католическите среди се заговори за него, че той е изключително прозорлив. И благочестив, но не само в религиозен смисъл, а и в светските дела. Католическата десница наричаше новия папа Засмения. В нейните очи той беше недостатъчно антикомунист, „soft on communism“, както се изразиха значителна част от клерикалите в САЩ. И на всичкото отгоре оказа се, че бащата на Засмения е бил пламенен трибун на социалистите.

На върха на списъка на реформите на новия папа стояло желанието му да „проми радикално отношенията на Ватикана с капитализмът и облекчаване на страданието, произтичащо пряко от Humanae Vitae“ – енциклика, която забранява на католиците използването на изкуствени методи за контрол върху забременяването. Веднъж избран, новият папа започнал да показва блестящ ум и дяволита харизма. Йоан Павел Iведнага хвърлил себе си в усилия да революционизира папство: да го върне към своя духовен произход. Албино Лучани доказал, че може да бъде много дразнещ за Курията в много отношения, но най- вече с решението си да започне да се рови в съмнителните сделки на ватиканскатабанка, датиращи още от неговия предшественик.
През септември 1978, Mino Pecorelli, журналист и недоволен член на P2 пуснал статията, „The Great Vatican Lodge,“ давайки имената на 121 предполагаеми масони. При 600 жители на Ватиканската държава в даден момент излиза, че 121 са масони. А католическата религия изрично забранява свещенослужител да е масон. Списъкът обхващал до голяма степен кардиналите, епископи и висши прелати. Имената на Вилот, неговия държавен секретар, Марчинкус (Paul Marcinkus), шеф на Банка Ватикана, и Pasquale Macchi, неговият личен секретар били също включени в списъка.

Със своя изключителен дух, папа Йоан Павел I е бил в състояние да проникне в сърцето на този срамен лабиринт на корупцията в рамките на седмици след неговата коронация. Вечерта на 28 септември 1978, той повикал кардинал Вилот, лидерът на мощната курия, за да обсъдят някои „промени“, които папата смятал да се оповестява публично на следващия ден. Те обсъждали ситуацията с Ватиканската банка. Вилот вече е представил предварителен доклад. Папата ясно заявил, че няма намерение да оставя Марчинкус във Ватикана, да не говорим във Ватиканската банка. Марчинкус щял да бъде премахнат веднага – на следващия ден! На същия ден, Вилот научава, че той щял да бъде заменен като държавен секретар. Вилот научил още, че Йоан Павел I също ще обяви планове за среща на 24 октомври с американска делегация, за да обсъдят преразглеждане на църковната позиция относно контрола на раждаемостта.

По някое време между 9:30 ч. на септември 28 и 4:30 часа на 29 септември, папа Йоан Павел I е бил убит. Той е бил папа за 33 дни. Вероятния начин на убийството е подправяне на медикаментите на. Момента на смъртта никога не е бил установен. Аутопсия никога не е била изпълнявана. Смъртния сертификат показва сърдечна недостатъчност като вероятна причина. Балсамация е извършена в рамките на 14 часаслед намиране на тялото. Според италианския закон такава не трябва да се извършва в рамките на 24 часа.

Вилот взема контрол над ситуацията веднага след смъртта на папата. Две от най-важните решения са, че няма да има аутопсията и, чеконклавът за избор на следващия папата ще се проведе на най-ранната възможна дата: 14 октомври (две седмици от смъртта на Йоан Павел Първи). Този ранен конклав отклонил вниманието от ненавременната и подозрителна смърт на папа Йоан Павел I към възбудата и напрегнатостта кой ще бъде следващия папа.

На място на Лучиани идва Карол Войтила, който приема името Йоан-Павел II. Ватиканът се връща към твърдата антикомунистическа линия, която бе възприел по времето на предшественика на Лучани – папа Павел VI. Папата подобно на предшественикът си реши да проведе някои реформи.

Шест месеца след като оглави Ватикана той обяви Свети свети Кирил и Методий за съпатрони на Европа, заедно с великия Свети Бенедикт. Това раздразни консерваторите във Ватикана ­ признавайки ги, призна и славянския език. Папата беше и голям привърженик на икуменизма, направи нещо като конгрес в Асизи, където събра будисти, мюсюлмани, католици, православни. Всичко това дразнеше старите среди във Ватикана.

Марчинкус обаче е близък на папата. Шефът на Ватиканската банка помогнал за потушаване на скандала с педофилия и кражба на доста големи суми пари от полски свещеници в Америка. Марчинкус отделил  50 млн долара за профсъюза Солидарност в периода 1980-1981 г. Папата мубил признателен.

Ватиканският банкер обаче перял и авоарите на много жесток клан, Банда Дела Маляна, Бандата от Маляна (Маляна е краен квартал на Рим). Та тези бандити имат 110 отвличания на деца на богати семейства. В момента, в който родителите уведомят полицията, убиват детето и оставят трупа на публично място. Едно от най-зрелищните отвличания на Банда Дела Маляна е на краля на кафето Джовани Паломбаро. Отвличат го, убиват го, слагат го във фризер и го вадят отвреме навреме ­ гримират го и изпращат на близките снимка уж че е жив, за да изсмукват пари. Тази жестока банда пере парите си при Марчинкус. Папата научава това и решава да сложи ред във ватиканските финанси. Всичко това е достатъчно основание за някои среди вътре във Ватикана да пожелаят да елиминират папата или поне сериозно да го сплашат.

В началото на 80-те години, скандалът с Ватиканската банка избухва в Италия, с което излиза на светлина корупция в безпрецедентни размери, в рамките на католическата църковна йерархия. По-късно гръмва и скандал с ценните книжа на Ватикана и изработването на фалшивите им дубликати, попаднали в редица европейски банки. Зад всичко отново стоеше Роберто Калви, шефът на IOR – архиепископ Марчинкус, и някои експерти по банкови машинации.

Агджа е набелязан за атентатор преди всичко от ватиканските групировки и италианската мафия, защото Мехмед Али Агджа вече се е самозаявил като потенциален убиец на папата в писмо. Година и половина преди атентата на площад Свети Петър и дни преди посещение на папата в Истанбул Агджа, член на крайнодясната организация “Сивите вълци” се заканва в открито писмо до турската преса: Аз ще убия предводителя на кръстоносците. Името му вече е известно на заговорниците във Ватикана и те решават да го използват. Важното за мафията ебило монсеньор Марчинкос да бъде запазен на всяка цена, за да продължава да им пере парите.

Италианската мафия и заговорниците във Ватикана се свързват със “Сивите вълци”. Всички имат интерес от атентата. Мафията, перачите на парите им във Ватикана, мюсюлманските фундаменталисти, които вече искат да дадат своя знак за началото на “свещената война”, както и други групировки в самата Ватикана.
Междувременно се разбра, че от „Банко Амброзиано“ са изчезнали незнайно къде 1,3 милиарда долара. Калви е убит отчастти заради укриванена пари на мафията прани чрез Banco Ambrosiano. Калви е получил смъртна присъда заради „заемане“ на техни пари, за да поддържа неговата банка от потъване. Известно е, че тъй като банката фалира, Калви се обръща към приятели във Ватикана да покрият загубите. Опитите му да получи помощ от Ватикана оставаха напразни. Той, както се твърди, казал на сътрудниците си в Светия престол, че ако не защитят Ambrosiano, той ще изложи влиятелни мъже в италианските финанси и политика. Калви изчезнал в деня след тези неистов телефонен разговор с Ватикана, заедно с куфарче пълно с важни документи.

Когато скандалът обкръжаващ Калви и рухването на Banco Ambrosiano се разгънал, полицията претърсила частните офиси на Чели на 17 март 1981 г. и иззела скъпоценна находка от документи, включително и един от списъците с членовете на П-2. Сред 962 членове, посочени в документите са били съдии, банкери, полицейски началници, членовете на парламента и на кабинета, 43 генерали в италианските въоръжени сили, 8 адмирали, 43 членове на Парламента, уважавани политически лидери, дори и религиозни лидери, свързани с друго тайно обществоOpus Dei, всички ръководители на съответните сигурност и разузнавателните служби, редактори и издатели на големите италиански документи и, разбира се Синдона и Калви. Последвалия скандал свали италианското правителство. В рамките на 2 месеца, Джели е бил задържан, съден иосъден на 4 години затвор и 16 млрд. лири глоба.

Преди да загине, по време на следствието по случая с папата, Чатлъ – лидер на „Сивите вълци“, признава, че агенти на западногерманската разузнавателна централа – БНД, му предложили огромна сума, за да обвини КГБ и българската Държавна сигурност за участие в атентата. Съучастникът му Орал Челик, го допълни, като  заяви пред съда, че в престъплението е замесен и Ватикана.

Следват няколко показателни събития. Книгата на Клеър Стърлинг излиза през септември 1982 г. В края на същия месец шефът на ЦРУ – Уйлям Кейси пристига тайно в Анкара, където се уточняват подробности около заговора срещу нас. На 10 ноември е арестуван служителят в посолството ни в Рим Сергей Антонов.

На 28 септември, 1981 г., месеци след атентата, папа Йоан Павел II повишава Марчинкус – един доказан финансов мошенник със съмнителен морал, в архиепископ и заместник председател на Папската комисия за състоянието на Ватикана. Той запазва и поста си като ръководител на Ватиканската банка. Папата въздигна Марчинкус в ранг на първи съветник и довереник във финансирането на профсъюзното движение „Солидарност”.

Дали Папата е направил това защото се е опасявал за животът си? Можем само да гадаем.

Любопитен факт, за атентата е свързан с т. нар. трета тайна от Фатима.

 През 1981 г., в хода на процеса Агджа заявява, че атентатът е свързан с третата тайна от Фатима. Според официалната католическа версия Света Богородица се явила на три португалчета през май 1917 г. и пред тях направила предсказания, едно от които е за покушение над белодрешковец или жрец в бяла одежда. Ала как така, още през 1981 г. Агджа е знаел за поличбата, която Ватиканът разсекрети едва през 2000г. е мистерия.

Агджа няколко пъти по време на процеса призоваваше Ватикана да разкрие третата тайна от Фатима и лично поиска от папата да стори това, когато Йоан-Павел Втори го посети в затворническата му килия през 1983 г., припомня Ройтерс.

Действайки по разпореждане на папата, държавният секретар на Ватикана кардинал Анджело Содано разкри през 2000 г. същината на третата тайна от Фатима пред стотици хиляди хора, събрали се на меса, където папата обяви за блажени две от трите овчарчета, които твърдят, че са видели Дева Мария през 1917 г.

Някои се съмняват, че църквата разкрива напълно съдържанието на тази тайна, считайки, че тя всъщност предрича Апокалипсисът. ДокатоАгджа е в затвора е широко разпространено, че той е развил обсесия относно Фатима, а по време на процеса той твърдеше, че той е Исус Христос и призоваше Ватикана да разкрие Трета тайна.

Самия папа  заяви, че Дева Мария от Фатима е помогнала да се запази жив по време на това изпитание. „Може ли да забравя, че събитието на площад св. Петър се състоя в деня и в часа на първото появяване на майката на Христос пред бедните селянчета преди повече от шестдесет години в Фатима, Португалия? Защото след всичко, което се случи в същия ден, имах чувството за извънредна майчинска закрила и грижи, които бяха по-силни от смъртоносния куршум. “

Предполагаше се, че тайната съдържала пророчество за края на света. Първите две тайни бяха предсказание за появата на СССР и за избухването на Втората световна война. Папата провъзгласи във Фатима за блажени две от трите овчарчета, на които Девата се явила през 1917 г.

***

Внимателното вглеждане в събитията, с които е придружено всяко поредно изтупване на прахта от версията за българската следа и размахването й пред света, показва, че то съвпада със скандали от живота на светата църква. Това навежда на мисълта, че нейното реанимиране не е случайно и се използва за отклоняване на общественото мнение от тези събития. Каква е хронологичната последователност на съвпаденията, които аргументират такъв извод?

За първи път версията за „българската следа“ бе лансирана през лятото на 1982 г. от американската журналистка Клеър Стърлинг и Пол Хенци, и публикувана в издавания от „българина“ Паница „Ридърс Дайджест“.

На 18 юни същата година под мост на Темза със странното име „Черния монах“ е намерен обесен Роберто Калви. Недвусмислен намек за неговата връзка с банката на Ватикана- IOR (Instituto per le Opere Religiose) е прозвището му „Божия банкер“. Разследванията на обстоятелствата около неговата смърт, продължили повече от две десетилетия, разкриват порочна схема от политически, финансови, криминални и църковни взаимоотношения.

По време на процеса срещу тримата българи, обвинени в организирането на атентата срещу папата, родената по време на убийството на Калви „следа“ естествено не бе доказана, но и след процеса италианският съдия – следовател Импозимато продължи да реанимира недоказаните твърдения. Това се случи веднъж, когато във Ватикана течаха скандалите около тройната смърт на лица от охраната на светия престол (на 4 май 1998 г. зам.-началникът на швейцарската гвардия- Сердик Торнай, застреля своя началник Алоис Естерман и жена му, след което се самоуби).

Вторият път опитите на Импозимато да ангажира световното мнение с „престъпленията “ на България съвпада по време със скандалите, свързани с разкритията за педофилията на католическите свещеници в САЩ. Сега, малко преди смъртта на папата, след която във Ватикана предстои вътрешната битка за избора на нов папа, „следата“ отново изплува на повърхността.

През 2005 г. бившият съдия Фердинандо Импозимато, разследващ покушението, обяви, че в документи на ЩАЗИ еднозначно се говорило за ролята на България. Импозимато се позова на някогашния шеф на външното разузнаване на ЩАЗИ ген. Маркус Волф, но по-късно той отрече да е изричал подобно нещо.

На 2 март 2006 г. италианска парламентарна комисия, сформирана от Силвио Берлускони, която да разследва ролята на КГБ в страната, използвайки сведенията на избягалия на Запад бивш архивар от „Лубянка“ Василий Митрохин. Тя заключи, че Съветският съюз е бил поръчител на атентата срещу папата през 1981 г. Според комисията причината за нападението била подкрепата на папата за католическото продемократично полско работническо движение „Солидарност“, което изигра основна роля в свалянето на комунистите от власт.

ЦРУ също подкрепя тази теза. Италианската комисия твърди, че службите за сигурност в комунистическа България са били използвани, за да прикрият участието на съветското разузнаване в организирането на покушението.

През 2008 г. полското списание „Впрост“ съобщи, че през 1979 година съветското ръководство е издало неофициална смъртна присъда на папа Йоан Павел II поради опасения за бъдещето на комунистическия строй не само в Полша, но и в цяла Източна Европа. През ноември 1979 членовете на КПСС заповядали на своите подчинени от КГБ да употребят срещу папата средства, „които ако е необходимо, могат да са нещо повече от дезинформация и дискредитация“.

„Впрост“ се позовава на известния американски журналист и специалист по тайните служби Джон О. Колър, автор на книгата „Става дума за папата. Шпиони във Ватикана“. В разследването, което е публикувано тази година, се съдържа и въпросната неофициална заповед за ликвидиране на Карол Войтила. Под нея стоят подписите на ръководителя на партийната пропаганда Михаил Суслов, членовете на президиума на ЦК на КПСС Андрей Кириленко, Константин Черненко, секретарите на ЦК на КПСС Константин Русаков, Владимир Пономарьов, Иван Капитонов, Михаил Зимянин, Владимир Долгих и Михаил Горбачов.

Версия за „българската следа“ в покушението може да е най-логичната, но това не означава, че е вярната. Във всеки случай тя се вписва добре в лентата на събитията. Понякога обаче зад привидното се крие сложна плетка от скрити взаимовръзки и взаимозависимости,  смес от противоположни интереси и скрити от простото око събития и факти. Дори част от тях да достигнат повърхността правейки една или друга хипотеза по- вероятна и по- логична, дузина други остават да дремят скрити, докато истината продължава да изглежда нелогична.

Използвани източници:

1. http://xoomer.virgilio.it/pavelnik/Sprav/Encikl/Jo/Joanpavel/Vojtila.htm – Карол Войтила

2. http://geryordanova.blog.bg/turizam/2008/09/12/krakovski-impresii-karol-voitila-v-chast.233306 – Краковски импресии (Карол Войтила)

3. http://krumblagov.com/fifty/10.php – 50-те най-големи атентата в българската история – Атентатът срещу папата

4. http://www.lubamanolova.info/papa_inv.html – Покушението срещу Папа Йоан Павел Втори – печени пилета, малко апартаменти и истории с казина

http://www.lubamanolova.info/papa_inv2.html

5. http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=9&aid=28 – Интервю Румяна Угърчинска, авторка на “Истината за атентата срещу Йоан-Павел II”:

6. http://e-vestnik.bg/5780 – Журналистката Румяна Угърчинска и нейната книга-разследване – „Истината за атентата срещу Йоан Павел II”

7. http://www.cross-bg.net/index.php?option=com_content&view=article&id=1042389 – Румяна Угърчинска: Българската следа – една брилянтна манипулация на ЦРУ

8. http://www.malkiobyavi.com/pro/pic-news/news.php?newsid=8615 – Марин Петков: Истинската жертва на атентата срещу папа Йоан Павел ІІ е Сергей Антонов

9. http://www.btv.bg/news/news_details.pcgi?cont_id=127691 – btv, Истината за атентата срещу папа Йоан Павел II

10. http://www.marica.bg/show.php?id=4294 – Атентатът срещу папата поръчан от кардинали, финансиран от мафията, Асен Марчевски

11. http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-06-14&article=192226 – Атентатът срещу папата режисиран на Запад

12. http://econ.bg/news/article140520.html – Полско списание пише за нови документи, свързани с атентата срещу папа Йоан Павел II

13. http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2184&sectionid=5&id=0001201 – Българската следа е като в досиетата „Хикс”

14. http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=18947&edition_id=276&format=html – Би Ти Ви възражда лъжата за “българската следа” в атентата срещу папата

15. http://www.balgari.eu/ArchivPDF/0703/www/0703-20-21.pdf – Сергей Антонов – Аз съм невинен истината ще възтържествува

16. http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&mater=MTYwNzszNA= = – Двойният атентат на площад „Свети Петър“

17. http://www.bulpress.net/article/1541 – интервюта на Асен Марчев

http://www.blitz.bg/article/10006

18. http://dnes.dir.bg/2007/08/02/news1953609.html – Сергей Антонов и ”българската” следа

19. http://www.duma.bg/2007/0807/030807/obshtestvo/ob-7.html – In memoriam

20. http://terorizam.start.bg/article.php?aid=3313 – Мехмет Али Агджа – човекът, “сивият вълк”, терористът – свободен /ОБЗОР, Агенция “Фокус”/

21. http://e-vestnik.bg/1872.pdf – Сергей Антонов си отиде без да бъде разгадана тайната за покушението срещу папата

22. http://frognews.bg/news_10714 – Румяна Угърчинска: Българската следа в атентата срещу Йоан Павел ІІ е дело на ЦРУ

23. http://www.vip.portal.bg/sterling/index.html – Времето на убийците, Стърлинг

24. http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=134250 – Нарекоха ме годеница на Агджа

25. http://dnes.dir.bg/2009/03/12/news4126034.html – Италиански съдия отрече ”българската следа”

26. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%99%D0%BE%D0%B0%D0%BD_%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BB_II – Йоан Павел II

27. http://kalin-manolov.blog.co.uk/2007/08/12/a_1056_a_1054_a_1044_a_1045_a_1053_a_104~2796922 – Родени убийци

28. http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=295&aid=7127 – Генезисът на българската следа, Димитър Инкьов

29. http://www.duma.bg/2005/0405/280405/obshtestvo/ob-3.html – Кой надува клеветническия балон

30. www.slivenskodelonv.sliven.net/2005/25/hora.htm – Българската следа и смъртта на папата

31. http://dagma.blog.bg/politika/2007/11/28/za-papata-i-quot-dobrite-quot-ot-dyrjavna-sigurnost.137544 – сп. „Совершенно секретно”, Откъси от статията „Операция  „Папа”

32. http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=1798&sectionid=4&id=00011 – Третата тайна от Фатима доказвала „българската връзка“

33. http://gantree.blog.bg/politika/2007/12/17/za-preskonferenciiata-ot-1982-godina.144003 – За пресконференцията от 1982 година

34. http://en.wikipedia.org/wiki/Pope_John_Paul_II – Pope John Paul II

35. http://en.wikipedia.org/wiki/Mehmet_Ali_A%C4%9Fca – Mehmet Ali Ağca

36. http://en.wikipedia.org/wiki/1981_Pope_John_Paul_II_assassination_attempt – 1981 Pope John Paul II assassination attempt

37. http://www.hartford-hwp.com/archives/62/269.html – CIA and the Vatican

38. http://archive.newsmax.com/archives/articles/2005/4/5/160320.shtml – The Attempted Assassination of John Paul II

39. http://www.freemasonrywatch.org/pope_shot.html – Turkish spy scandals shed new light on papal murder attempt

40. http://www.angelfire.com/ky/dodone/JPI.html – POPE JOHN PAUL I

41. http://indiainteracts.com/members/2008/05/26/The-Assassination-of-Pope-John-Paul-I  – The Assassination of Pope John Paul 1 and how Paul VI the Impostor came to the papal throne

42. http://www.arcticbeacon.com/articles/22-Oct-2006.html – New Lead In Vatican Bank Scandal Surfaces From Masonic P2 Lodge

–––––––––––––––––––––––––––––––-

Ако статията ви е харесала, натиснете Like или оставете коментар.

2 responses »

  1. Папата на снимките и видеото с атентата, не е Войтила, негов двойник.

  2. Но звярът с подобни на агнешките рога “говореше като змей. Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла…, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който бе ранен от сабята и оздравя”(Откровение 13:11-14).

Кажи ми нещо

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s