Пенсионната система в България е източник на непрекъснато недоволство и сериозен обществен конфликт, през може да се каже целият период на българският преход, който продължава и до наши дни и който вече е натрупал огромно социално напрежение в себе си. По своята същност конфликтът е разностранен – той е социален, защото засяга огромна група (дори групи) от хора, той е и икономически поради своята финансова основа, той е също и политически, тъй като е необходимо политическо решение и управление. При малко по свободно тълкуване, бихме могли да го определим и като хуманен, тъй като не липсват и обвинения в геноцид, спрямо българският пенсионер.

В този конфликт участва широка маса хора. От една страна това са пенсионерите, като най-потърпевши от ситуацията. Вместо достойни и още по-малко спокойни старини, поколението, което може да се каже е изграждало България със собствените си ръце, сега едвам преживява в истинска оскъдица.

Другата страна са така наречените „реформатори” или правителствата идващи на власт, всяко със своите разбирания. Според едни мнения вече сме на прав път и пенсионната реформа жъне успехи, според други обаче още няколко поколения са обречени на пенсионерска мизерия макар и плащащи си за социално осигуряване.

Тук идва и една трета страна, това са настоящите трудово заети. Те трябва от една страна да внасят процент от заплатата си и за държавният пенсионен фонд, и за фонд „Безработица”. Тази осигуровка обаче не се натрупва никъде, тя се разпределя за изплащане пенсиите на днешните пенсионери. Държавата облага все повече работещите тук, това все повече ги демотивира и те все повече или започват да се крият (сива икономика) или да бягат (емиграция). От началото на пенсионната реформа през 2000г. 5% отиват и за така нареченият втори стълб на пенсионната система – задължителното допълнително осигуряване. Те влизат в частни пенсионни фондове, които вече са индивидуални. Общата тежест е голяма, заплатите не особенно, а младите желаят парите си тук и сега. Това ги поставя в конфликт с останалите две групи участници.

Пенсионната система в България е тристълбова. Третият стълб, представлява доброволното внасяне на пари във фонд за доброволно пенсионно осигуряване. Фондът инвестира средствата и получава някаква възвращаемост. При настъпване на пенсионна възраст натрупаните средства се изплащат във вид на срочна или безсрочна пенсия. Разликата с подобния втори стълб, т.е. задължителното допълнително пенсионно осигуряване, се състои в това, че в третия стълб участието е доброволно. Освен това човек сам избира кога да внася пари и колко големи да са вноските му. Ограниченията за това в какво да се инвестира са доста по-либерални при фондовете от третия стълб, което от своя страна означава потенциално по-голяма възвращаемост на инвестираните средства. Човек може да инвестира в колкото си поиска фондове от третия стълб, докато му е разрешено да има партида само в един фонд от втория стълб.

Третият стълб е единствената достъпна възможност за набавяне на допълнителна пенсия за хората, родени преди 1960 г., защото те не участват във втория стълб. Във връзка с това е изразявано безпокойство от нарушаването на принципа на справедливостта и равнопоставеността между осигурените лица с въвеждането на универсалните пенсионни фондове в страната.Съгласно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО)право на допълнително задължително пенсионно осигуряване (универсалнипенсионни фондове) имат само лицата, родени след 01.01.1960 г. Основният, досега известен аргумент за въведеното ограничение е, че родените преди 31.12.1959 г. лица нямат достатъчно време до пенсиониране за натрупване на необходимите средства в универсален фонд и получаване на адекватна по размер втора пенсия от този фонд. Засегнати са точно онези поколения, които понесоха най-тежките последици от прехода в страната и които по принцип нямат шанса да ползват очакваните позитивни ефекти от пенсионната реформа предвид техния дългосрочен аспект. Налице са безспорни загуби на средства за бъдещ пенсионен доход за родените преди 01.01.1960 г.осигурени лица от ограничението за неучастие в универсални фондове.

Според оценките за периода 01.01.2002 – 31.12.2007 г. за всяко осигурено и родено преди 01.01.1960 г. лице ще е налице пропусната полза в размер наоколо 90 % от неговия месечен индивидуален осигурителен доход към декември 2007 г. за тях единствена допълнителна възможност остава третият стълб.

Плюсовете на инвестирането на средства в третия стълб на пенсионната система са няколко. На първо място, пенсионната система е сравнително стриктно регулирана – това означава, че вероятността за загуба на част от вложените средства е по-малка, отколкото при другите колективни инвестиционни схеми. Много голямо предимство на третия стълб са данъчните облекчения. Вноските в доброволен пенсионен фонд са свободни от данъци, докато общата им сума е под 10 процента от данъчната основа. Възможно е и изтеглянето на част или всичките средства от партидата. Като минус може да се отчете, че ако човек изтегли предварително, т.е. преди навършване на пенсионна възраст, част или пълната сума от партидата си, се удържат 15 процента от нея. натрупаната сума след това може да се изплаща като доживотна пенсия и големината й ще зависи от биометричните таблици и техническия лихвен процент. Пенсията може и да е срочна и тогава ще зависи само от техническия лихвен процент.

Има естествено и минуси. Ограниченията не позволяват избор на кой-знае колко различни стратегии. Един взаимен фонд например може да има агресивна инвестиционна стратегия и да реализира потенциално много по-големи възвращаемости от пенсионния. Друг минус, който важи и за фондовете от втория стълб, са недостатъчните финансови инструменти за осигуряване на необходимия рисков профил. Освен това поради малката капитализация на Българската фондова борса институционалните инвеститори могат сравнително лесно да манипулират пазара на ценни книжа.

Днешните пенсионери са проблем, заради това, че срещу тях няма фондове. Реално те не са хора, работили в миналото и спестили нещо, от което да живеят. Те са хора работили в миналото и спестили много, но това много сега го няма.

В момента у нас 100 работещи осигуряват 82 пенсионери, а очакванията са съотношението да се влоши още повече. В България пенсионерите се увеличават по-бързо от броя на започващите да се осигуряват, а на практика истинските фондове за социално осигуряване се формираха преди 7 години. Причина за високите пенсионни осигуровки е комбинацията от големия брой пенсионери и липсата на натрупани в миналото пенсионни фондове.

През социализма тези спестявания са отивали директно в държавата и с тях се е инвестирало в икономиката. Така да се каже нямало ги е елементите натрупване, инвестиране и индивидуални сметки. Предишният пенсионен фонд е бил използван за индустриализацията на страната. Парите са вложени за благоустройство и индустриализация, т.е. в обекти като язовири, АЕЦ „Козлудуй“, началото на АЕЦ „Белене“, Химическият комплекс в Девня, „Химко“-Враца, „Свилоза“, „Вида“, АТЗ -Димитровград, за военно-промишленият комплекс, БТК, Булгартабак, Фармахим, Нефтохим , леката и хранителната промишленост, цветната металургия, електрониката, роботиката, Балкантурист, почивни станции, магистрали, енергетика, култура и т.н. Всичко това е означавало достатъчно работни места, които означават съответно доходи и отчисления от доходите към пенсии.

Следователно би трябвало голяма част от постъпленията от приватизацията на такива обекти да отиват за попълване на пенсионен фонд за пенсиите на сегашните пенсионери. Имало е и изискване на закона за приватизацията да се заделят 20% от постъпилите в нея средства в специален фонд, в това число 7% за фонд „Пенсии”.

Като основни виновници за настоящото състояние се считат  демографския срив, изяждането на пенсионните фондове около 1990 и хиперинфлацията през 1996. Т.е. днешните пенсионери имат един единствен шанс – работещите да им плащат пенсиите. Работещите са малко(горе долу се изравниха с пенсионерите) и сивата икономика внася много малки вноски, така че парите не стигат, затова се и дотира от държавния бюджет.

Сега пенсията в България замества около 40% от дохода от заплата, докато в ЕС процентът е 60% и повече. Крайната цел на пенсионната реформа в България е през 2010 г. размерът на пенсиите да достигне 70 до 80 процента от дохода, който човек е получавал и върху който се е осигурявал.

Систематично  през годините пенсионерите отправят искания за по-високи пенсии. От друга страна, хората, които работят, плащат високи осигурителни вноски с надеждата когато те се пенсионират да получават по-високи доходи.

В началото на 2007 в резултат на съчетание от редица фактори, пенсионерите се събраха на протестен митинг на 8 и 13 февруари с искания за увеличение на пенсиите и по-достоен живот. Дългата история на конфликта, трудностите от „влизането” в Европа, чувството за измаменост след предизборните обещания за увеличение на пенсиите бяха сред факторите подтикнали пенсионерите да се съберат и да поставят исканията си.

Пенсиите попринцип са част от заплатата, от която се изчисляват. До 1992г. те са от 50% до 70% от заплатата. През 1992г. се променя механизмът за формиране на пенсията, с което те се откъсват от трудовото възнаграждение, в резултат на което пенсиите намаляват, някои с над 50%. С отказа за осъвременяване на пенсиите, отпуснати до 2000г., изчислени при среден осигурителен доход от 180 лв., който през 2006г. е над 350 лв., се формират съществени различия в размера на пенсията на хора с еднакви индивидуални коефициенти. Така сред пенсионерите се създават групи с противоречиви интереси.

Процентите на увеличаване на всички пенсии в годините след 2001 са малко по-високи от средните проценти на нарастване на инфлацията. Нарастването на процентите на пенсиите обаче е по-слабо от тези на цените на стоките и услугите от малката кошница. Това означава че през годините жизненото равнище на мнозинството от пенсионерите пада. Те са почти на дъното на бедността.

Проблемите на пенсионерите са решими, но не трябва да се допуска решаването на едни проблеми да поражда други, често пъти по-остри. Често се забравя, че реформата в пенсионно осигурителната система не е насочена само към подобряване на състоянието на пенсионерите сега, но и към гарантиране на значително по-висок жизнен стандарт на бъдещите пенсионери.

Необходимо е да се използват диференцирани проценти на нарастване на отделните групи пенсии. С най-висок процент да нарастват минималните и близките до тях. Нарастването на минималната работна заплата ще води след себе си и нарастването на минималната пенсия. Следващите по размер пенсии трябва да се увеличават с по-ниски проценти, докато се постигнат желаните параметри, а после с еднакъв процент за всички.

Хората, които в момента са пенсионери, или на които скоро им предстои да се пенсионират, имат няколко реални шанса за по-високи доходи. Първо пенсиите пряко зависят от ръста на икономиката и от броя на пенсиониращите се граждани. Пенсиите също така зависят от бюджетните приоритети. Следователно социалната политика, която се води в сферата на общественото осигуряване е обвързана и пряко зависима от икономическият растеж. Той трябва да бъде стимулиран, защото единствено икономическият растеж може да облекчи и унищожи дефицита на фонд „Пенсии” и да позволи отстъпване водещата роля от първи солидарен стълб на втори и трети.

Несъмнено най-важният път за набиране на повече средства във фонд „Пенсии” е развитието на икономиката, високите темпове на нарастване на БВП, на производителността на труда, на заетостта. Необходимо е изкарване на светло на заетите в сивата икономика.

Има различни механизми за стимулиране на икономическият растеж. От една страна

това косвено може да стане чрез намаляне на данъците и осигурителните вноски, чийто ефект би трябвало да се почувства в нарастване на потреблението и жизненият стандарт. Освен това частните пенсионни фондове освен да подсигуряват старите хора имат и много важни икономически функции. Те са основен източник на капитал за инвестиции. За да осигуряват доходност, те трябва да влагат парите си някъде. И по този начин развиват икономиката. В САЩ основните собственици на корпорациите са именно пенсионните фондове. Същото е и в Западна Европа. Т.е. пенсионният фонд косвено се явява и работодател на днешните млади, които работят.

Правителството вече работи в тази насока. На 21.09.2007 г. Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г. В него се предвижда от 1 октомври намаляване на осигурителната вноска за фонд “Пенсии” за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. от 23% на 22%, съответно за лицата, родени след 31 декември 1959 г. – от 18 на сто на 17%, както и намаляване на вноската за фонд “Безработица” от 3% на 1%. Това намаляването размерите на осигурителните вноски е продиктувано от необходимостта да се намали осигурителната тежест и относителния дял на т.нар “сива” икономика. Тъй като при висок процент икономическата мотивация е за плащане на минимални вноски за осигуряване и в тази ситуация много фирми да изчезнат от полезрението на НОИ.

При съществуващото съотношение между осигурени лица и пенсионери през 2007 г., за да няма дефицит, вноската за този фонд трябва да е 33,05% , т.е да се увеличи с 13,37 процентни пункта. Но Пенсионната реформа в България включва стимулирането на икономическия растеж като имплицитна цел. Това се осъществява както по линията на постепенно намаляване на осигурителната тежест чрез разширяване на осигурителната основа, така и чрез акумулиране на средства в пенсионните фондове, които ще се инвестират в икономиката. Цели се без да се засилва осигурителната тежест, постепенно да нараснат размерите на краткосрочните и дългосрочните осигурителни плащания, чрез увеличаването на заетостта и на доходите от труд, както и чрез подобряване събираемостта на осигурителните вноски.

В средносрочен план министър Масларова изтъква, че до 4–5 години усилията трябва да бъдат насочени към стратегическата задача бюджета на фонд “Пенсии”, който формира най-големият недостиг в консолидирания бюджет на ДОО да преодолее този дисбаланс между приходите и разходите си и да започне да натрупва излишък.

Но според правителството към настоящият момент е нецелесъобразно да се извърша едновременно намаляване на осигурителната вноска за първи стълб и повишаване на вноската, която се заделя за втория стълб, тъй като това ще доведе до още по-голямо увеличение на дефицита във фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване. В документите към проектобюджета за 2008 година пише, че през следващите три години нито ще се намаляват осигуровките, нито ще се увеличава вторият стълб на пенсионната система. %.  Тези нормативи на вноските са запазени през цялата 2008, 2009 и 2010 г. Тези решения са тълкувани в общественото пространство и като спиране на пенсионната реформа

Към момента, българите имат средно по едва 369,81 лв. в пенсионните си сметки от втория пенсионен стълб, който обхваща около 2,715 млн. души. Средствата в тези фондове са малки поради ниския процент от осигурителния доход, отделян за универсален пенсионен фонд (5%), ниския размер на осигурителния доход, тъй като повечето българи не се осигуряват върху реалния си доход, както и таксите, събирани от пенсионноосигурителните дружества и наложените от държавата изисквания средствата да се влагат в нискодоходни книжа, като държавните ценни книжа, които за 2006 г. и досега за 2007 г. носят доходност, по-ниска от инфлацията.

В третия пенсионен стълб, който е доброволен и обхваща едва 0,57 млн. българи, са натрупани по едва 974 лв. на едно лице. Спестяването в пенсионен фонд се утвърждава като най-добрата форма за дългосрочно спестяване в страната. Най-важното, тези пари не само се трупат, те се и инвестират. И така носят много висок доход. Поради дългият срок на инвестиране тази доходност може да бъде десетки пъти по-висока от вложената сума. Такъв е ефекта от реинвестирането. Естествено не трябва да се гони максимална доходност заради риска. Но си има техники за ограничаването му. Разхвърляне на парите по много фондове, застраховане и т.н.

В различни граници, в зависимост от своята компетентност или инвестиционна политика във всички фондове е разпределена доходност, която изпреварва темповете на инфлацията, което означава, че пенсионните вложения не губят покупателната си способност и нарастват ефективно във времето. При универсалните капиталови фондове, където се осигуряват над 2 млн. българи, родени след 31.12.1959 г., границите на постигнатата доходност от различните фондове са между 13.69% и 9.79 %. За професионалните фондове, в които участват около 170 000 души, работещи при вредни условия на труд, доходността е съответно между 8.87%” и 14.21% , а в доброволните, в които пари за допълнителна пенсия внасят над 550 000 души – между 14.36% и 9.23% .

При универсалните и професионалните схеми най-голям дял в акции имат пенсионните фондове на ПОД „Бъдеще“ (бивше „ДЗИ-Пенсионно осигуряване“), ПОД „Лукойл-Гарант“ и ПОК „ДСК-Родина“, показва справка към края на септември. Към същия период инвестициите на доброволния фонд на „Бъдеще“ в акции са над 70%, а „Лукойл-Гарант“ и „ЦКБ-Сила“ са вложили в дялови книжа повече от половината си активи. Все още голяма част от вложенията на фондовете са на Българската фондова борса, но дружества като „Доверие“, Ай Ен Джи и „Алианц“ са инвестирали на чужди пазари значителна част от средствата си.

През изминалата година стартира воденето на индивидуалните партиди в дялове и ежедневното обявяване на стойност на дял. Това бе една от най-важните промени слд началото на пенсионната реформа през 2000 год. доходността започна да се разпределя и капитализира ежедневно по индивидуалната партида, а всеки осигурен получи възможността да следи състоянието на индивидуалната си партида, без за това да му се налага да чака годишното си извлечение или да ходи в офис на дружествата. Едновременно с това всеки може сам, без чужда помощ да прави сравнение между отделните фондове и да вземе независимо решение за това дали да продължи членството си в избрания пенсионен фонд или да промени своето решение като отиде в друг на база стойността на дяловете.

Въпреки нарасналата компетентност, постигнатите резултати и безспорните качества на инвестиционните екипи на дружества, инвестиционния режим продължава да бъде изключително консервативен.

Една от надеждите пред българската пенсионна система е либерализиране на инвестиционната политика на пенсионноосигурителните дружества, включително с възможност за избор на инвестиции от самия осигурен, както и с увеличаване на процента от осигурителния доход, отделян за универсален пенсионен фонд, както и мерки за осигуряване върху реалния доход.

С приетия от НС в началото на 2006 г. Закон за изменение и допълнение на КСО (обн. ДВ,бр.17 от 24.02.2006 г.) се изпълни поетия ангажимент от страната ни в преговорния процес за присъедниняване към ЕС за отпадане на изискването за инвестиране на задължителна минимална част от средствата на ПФ в държавни ценни книжа. Местното законодателство не следва да предоставя привилегирован достъп на държавата или на местни институции(общини) до средствата на частни финансови институции. С този закон бяха премахнати ограниченията пред свободното движение на капитали по отношение на инвестициите на пенсионните фондове в рамките на ЕС. Либерализацията на инвестиционния режим на пенсионните фондве у нас е сериозно предизвикателство.

Политика към която са насочени много погледи в настоящия момент е увеличаване на пенсионната възраст. Колкото по-дълго хората работят, толкова по-малко пенсионери ще има. Идеята е за увеличаването на пенсионната възраст до 65 години и нейното изравняване за мъже и жени. Според Масларова обаче това може да стане през следващите 15-20 години. В момента пенсионната възраст е 59 години за жените и 63 години за мъжете. От синдикатите пък смятат, че изравняване на възрастта за пенсиониране на мъже и жени е възможно само за определени професии.

Хора, които са полагали физически труд, се чувстват „изхабени” още много преди навършване на пенсионна възраст, докато това не важи толкова за хората на умственния труд. Увеличаването на пенсионната възраст е тенденция характерна за развитите страни, но трябва да се отчита и това, че в тези страни условията на живот и труд са по-благоприятни, отколкото в по-слаборазвитите, ненапълно модернизирани и технологизирани страни. Освен това за да е ефективна тази мярка трябва да се увеличи търсенето на работна сила. Трябва да се отчита и продължителността на живота. Очакванията за продължителност на живота в България за жените са малко под 76 години, а за мъжете – малко под 69 години, докато средната продължителност на живота на жителите в ЕС е 75 години за мъжете и 81 години за жените.

В момента всяка година работа след пенсия се равнява на 1,5 години трудов стаж за възрастните хора. социалният министър. Поставя се и въпросът дали пенсионерите могат да работят и получават пенсия едновременно. В много страни от ЕС възрастните хора не получават пенсия, докато работят, или тя е в по-малък размер. Никъде в еврозоната не се прилага моделът да се получава цяла пенсия и заплата и към страната ни вече има критики във връзка с това. Идеята на социалния министър е една година работа след навършване на пенсионна възраст ще се равнява на три години трудов стаж. В противен случай все по-голяма ще става тежестта върху работещите, които осигуряват парите за сегашните пенсии.

Синдикалната позиция, че единствено правилното решение на социалните проблеми на работоспособните възрастни работници и служители са ефективните мерки за тяхната качествена заетост остава валидна, защото за всеки работещ заплатата е по-атрактивна от пенсията. Синдикатите също искат и от дълго време предлагат необходими корекции в параметрите на пенсионното осигуряване – промяна във формулата за определяне на пенсиите, в т.ч. намаляване влиянието на превърнатия осигурителен стаж; обективизиране тавана на пенсиите; изграждане на фонд за демографски резерв, осъвременяване и ежегодна целева подкрепа за размерите на старите пенсии и пр.

Силният демографски срив налага да се създаде стабилен резервен фонд, който да подкрепи пенсионната система. Още се бави създаването на демографски фонд с приходи от приватизацията, управлението на който ще носи допълнителни средства, с които след време ще се допълнват пенсиите. Става дума за така наречения „сребърен фонд“, в който да постъпват част от приходите от приватизацията и част от бюджетния излишък. Организацията предлага освен приватизацията, която вече приключва, в него да постъпват пари от концесиите и транзитните такси на горивата.

Това ще значи отделяне на някакъв друг приход на обществото, който да служи за изплащане на пенсии. Това може да е и съвсем несвързан приход – данъци, транзитни такси, продажба на собственост, концесии и пр. Но той трябва да се намери, за да може да финансира за известно време тази част от населението, докато естествената икономическа система се задвижи. В най-лошия случай този източник може да е специален нов данък.

Говори се и за съкращаване на административният апарат, който като цяло е доста раздут, което пречи и на ефективността му. Според Българската стопанска камара ресурс за увеличаването на пенсиите има, ако се промени досегашната практика държавата да плаща от бюджета осигуровките на администрацията, военните, полицаите и магистратите. Освен това част от тези групи работещи се пенсионират с 20 години по-рано, а държавата плаща за тях само 3% осигуровка.

Според изследвания на международни организации, в България нерационалните разходи в тази област са между 30 и 50% от всички пари. Основната част от нерационалното разходване е свързано с различни форми на корупция и източвания на средства.

Пенсионната реформа е изправена пред дилемата  – за и против солидарността. През последните месеци отново набра скорост дискусията по стратегията  на пенсионната реформа, и най-вече за съдбата на първия стълб – абсолютизиране на солидарния стълб или пълното му премахване. По този въпрос все повече експерти изразяват позицията, че и двата варианта не са приемливи.

Първо – защо не трябва да се абсолютизира солидарната пенсионна система:

–         Застаряването и емиграцията излагат на голям риск пенсиите на сегашното младо население;

–         Лишава от възможността за личен избор;

–         Демотивира участието на  младите поколения; Отсъства капитализация на активи.

 

Второ – защо не трябва да се премахва солидарната система:

–         Тя е водеща в почти всички развити страни;

–         Не може да се анулира осигурителния принос на сегашното работещо поколение;

–         Проблема с двойната цена или цената на прехода. Сключени са международни спогодби за трансфер на осигурителни права. Директива 1408 на ЕС;

–         Социалната сигурност на възрастното население не бива да става заложник на капризите на капиталовите пазари;

Рискове за солидарния стълб:

–         Икономически риск –  отрицателен растеж, спад на заетостта и доходите, фалити в реалния сектор, висок дял на сенчестата икономика;

–         Демографски риск – по-лоши от предвидените темпове на естествен прираст, нова емиграционна вълна и други;

–         Управленски риск – едновременно провеждане на реформи – структурна, здравна, военна и други;

–         Политически риск – решения, водещи до нови дефицити

Рискове за капиталовите стълбове:

–         Финансова дестабилизация, фалити и сриване на доверието към реформата;

–         Лошо управление на пенсионните активи и ниска доходност;

–         Политически риск – спиране на реформата и регресивни действия към  старата система;

–         Институционални рискове

По-силно подкрепяната визия обаче е за приватизация на пенсионната система и преминаване към капиталонатрупваща такава, тъй като сегашната пенсионна система в България има негативен ефект върху спестяванията, инвестициите и увеличаването на богатството.

Противниците на приватизацията на пенсионната система изтъкват аргумента, че приватизацията не е възможна в настоящия момент, защото, ако се отменят пенсионните осигуровки, в бюджета няма да има средства, с които да се плащат пенсиите на сегашните пенсионери, т.е. аргументът за запазване на сегашната система е фискалната невъзможност да се реформира пенсионната система.

По този въпрос обаче се смята средства могат да бъдат намерени при въвеждането на някои съкращения на правителствените разходи и тяхното по-стриктно следене. Едно умерено съкращение на персонал в обществения сектор и закриване и окрупняване на различни агенции и други структури би могло да донесе съкращение на разходите в размер на 20%, които също може да се насочат към фонд „Пенсии. Поради  съкращаването на персонал и различни държавни структури и средства от продажба на ненужни сгради и други активи, освободени от съкратените структури, би могло да осигури още средства. Ако се въведе изискването помощи да се дават срещу свършена работа ще излезе наяве, че много хора всъщност не са безработни и няма да могат да получават средства.

Като се има предвид, че премахването на пенсионните осигуровки, ще освободи много средства на данъкоплатците и ще намали преразпределението през бюджета и данъчното бреме може да се предположи, че постъпленията от ДДС, корпоративен данък, данък върху доходите на физическите лица и другите данъци ще нараснат заради по-високата икономическа активност, по-голямата официална заетост, по-високия разполагаем доход и по-ниските стимули за избягване на данъчното облагане. Така че по този параграф може да се получат значителни средства за пенсионния фонд. Освен това при по-бърза приватизация може да се получат малко повече приходи, които също да се насочат към фонда.

Резултатът е, че при по-икономично изразходване на средствата от бюджета може да се финансира преминаването от разходопокривна пенсионна система към частна капиталонатрупваща система.

Настоящата пенсионна система е от т.нар. разходопокривен тип, Това е трансфер, т.е. парични средства, платени от една група на друга. Този трансфер налага разходи на обществото. Ползите   за облагодетелстваните от трансферите са по-малки от разходите за тези, които плащат осигуровките. Изчисляването на тези разходи не е лесно, но може да се приложи правилото, което Робърт Хан и Джон Хърд приемат за най-приемливо при изчисление на загубите от трансфери. Това правило е 3:1, т.е. всеки 3 лева трансфер пораждат 1 лев загуба заради неефективност

Частната капиталонатрупваща система премахва огромната част от тези разходи за обществото, тъй като това средствата от тази задължителна осигуровка ще се натрупват по лична пенсионна сметка, т.е. няма да има елемент на трансфер, а по-скоро това ще е спестяване, от което ще се възползва човекът, който е направил вноските.

Изчислено е, че един човек през живота си се труди 5-6 пъти повече време, отколкото след това живее на пенсия. Излиза, че ако се отделя към една шеста част от заплатата, докато работи, след това човекът ще може да получава пенсия, равна на самата заплата. Но това е само теоретично, защото на първо място един пенсионер няма нужда от пълния размер на някогашната си заплата (т.е. стига му и далеч по-малко), и на второ – защото все пак с натрупаните пари се оперира и те нарастват.

Както излиза с една съвсем символична вноска върху минимална заплата, човек с лекота си осигурява пенсия, т.е. думата „осигуровка“ не е нещо лошо, а е нещо полезно – защото не е много като размер, но след време осигурява много като възвращаемост.

Много важно е в кой момент ще се потърси реформиране на системата. Ще бъде значително по-трудно да се търси изход и решения в момента, в който бюджетът ще бъде затруднен да покрива дефицита в осигуряването.

 

Проблеми на настоящата разходопокривна пенсионна система :

Висока ставка. Осигуровките за пенсия комбинирани с останалите осигуровки и данъка върху доходите, намаляват значително разполагаемите доходи на работниците и служителите в България. Общата данъчно-осигурителна тежест в България е третата най-висока в цяла Европа.

Стимули за избягване на плащането. Няма натрупване на средства в лична пенсионна сметка; липсва силна връзка между размера на внесените осигуровки и размера на получаваната пенсия; размерът на осигуровките е относително висок при ниско ниво на доходите в страната; липсва свобода на избора и т.н.

Намаление на стимулите за труд и предприемачество. Облагането на доходите с високи осигуровки води до намаление на стимулите за труд заради наличието на големи различия между разхода на работодателя за труд и нетния доход на работника.

Изкривяване на икономическата система. Високата осигурителна тежест води до изкривяване на пазарната среда и загуба на благосъстояние заради т.нар. “мъртво данъчно бреме” или “свръхданъчно бреме” (deadweight loss). Загубата на благосъстояние е в размер на около 3% от БВП годишно /над 1 милиард лева в момента/ според широко приетите правила за изчисляване на свръхданъчната тежест.

Ниски пенсии и още по-ниски в бъдеще. Настоящата пенсионна система се поддържа от това, че осигурителната тежест върху работещите е висока, а пенсиите са ниски. Въпреки това в момента фонд пенсии има дефицити и разчита на субсидия. Предвижда се тази субсидия постепенно да намалява чрез намаление на дела на средната пенсия от средната работна заплата. Докато през 2003 година коефициентът на заместване е 38.1%, след 25 години се предвижда то да достигне около 25%, едно значително намаление.

Силна зависимост от демографските процеси. Тъй като работещите в момента внасят осигуровки, с които се изплащат пенсиите на сегашните пенсионери, равнището на пенсиите и на осигуровките зависи от съотношението между работещи и пенсионери. Когато съотношението е ниско и спада /т.е. работещите намаляват, а броят на пенсионерите расте/ пенсиите са ниски, а осигуровките са високи.

Намалено спестяване. Пенсионната система обещава доход на хората, които са достигнали определена възраст, което намалява стимулите им да спестяват. Това забавя натрупването на капитал, който да се инвестира в икономиката и съответно забавя темповете на икономическо развитие.

Липса на натрупване на капитал. Работещите в момента са задължени да плащат осигуровки в държавния пенсионен фонд, средствата от който се използват за изплащане на пенсии на сегашните пенсионери. В резултат няма спестяване на средства, които да се инвестират и да носят доход.

Преразпределение и несправедливост. Хората с ниско образование започват работа по-рано и съответно плащат вноски по-дълго време от хората с по-високо образование, които започват да работят по-късно и съответно внасят по-малко време вноски в пенсионния фонд. Освен това по- слабо образованите хора имат по-ниски доходи и живеят по-кратко от заможните и образованите. Така се получава, че част от хората, внасят по-дълго време вноски в системата, но получават по-кратко време пенсия, а други хора, които са внасяли по-кратко време вноски в системата получават по-дълго време пенсия.

Невъзможност за наследяване на пенсионните права. Ако един човек внася осигуровки 40 години в държавния пенсионен фонд и след това се случи така, че почине малко преди да се пенсионира, неговите наследници няма да имат достъп до това, което той е внесъл в пенсионната система.

Държавно монополно управление. Размерът на пенсиите, пенсионната възраст и осигуровките се определят с политическо решение. Системата е бюрократизирана и централизирана. Възможност за избор не съществува.

Липса на сигурна връзка между платени вноски и получавана пенсия. Размерът на пенсията зависи от моментното състояние на демографските процеси, публичните финанси и икономиката. Ако има много работещи и малко пенсионери се получават по-високи пенсии и се плащат по-ниски осигуровки. Ако има, обаче, относително по-малко работещи и повече пенсионери, пенсиите са ниски, а осигуровките са високи. Следователно не е възможно един човек, който внася осигуровки, да знае какъв размер на пенсията ще получава при пенсиониране.

Въвеждане на капиталонатрупваща пенсионна система :

1. Премахване на осигуровките за държавния пенсионен фонд. С други думи, работещите спират да внасят осигуровки в т.нар. първи стълб на пенсионната система и осигурителната тежест спада значително.

2. Осигуряване на пенсиите на пенсионерите. Пенсиите на настоящите и бъдещите пенсионери, които нямат натрупани средства в частен пенсионен фонд, се изплащат от фонд “Пенсии”. Финансирането се осигурява от държавния бюджет.

3. Осигуровка в частен пенсионен фонд. Работещите плащат задължително осигуровка в частен пенсионен фонд. Средствата се натрупват по личната му пенсионна сметка и се инвестират в доходоносни ценни книжа, което осигурява тяхното нарастване.

4. Данъчно третиране. Осигуровките в пенсионен фонд, включително тези над задължителните, не се облагат с данъци. Данъчното облагане е на изхода, при получаване на пенсията и се извършва според данъчната ставка в момента на изплащане на пенсията.

5. Пенсиониране. Осигуреният може да се пенсионира на всякаква възраст по свой избор при положение, че натрупаните средства в личната му пенсионна сметка са достигнали определен минимум (натрупаната сума по сметката му да е достатъчна за гарантиране на пенсия в размер на поне 50% от средния му доход през последните 10 години). При пенсиониране осигурените в реформираната система ще имат няколко възможности за използване на парите в своите сметки. Едната от тях ще бъде да получават анюитети – еднакви месечни пенсии, втората е да се теглят при поискване различни ограничени по

размер суми, а третата е да се използва комбинация от предходните две. Така се дава възможност на хората свободно да избират изразходването на парите си в зависимост от своите нужди. При смърт на осигурения останалите средства по индивидуалната му сметка се разпределят сред наследниците му.

6. Инвестиране. Всяко пенсионно дружество може да управлява едновременно няколко фонда, които се различават според склонността си за поемане на риск. Не се предвиждат ограничения за инструментите, в които да се инвестира, не съществува изискване за инвестиране в държавни ценни книжа и средствата. Могат  да бъдат насочени както в страната, така и в чужбина. Както и според съществуващото в момента законодателство средствата на пенсионното дружество са отделени от тези на пенсионните фондове, които то управлява и следователно пенсионното дружество може да фалира без този фалит да засегне

сметките на работниците, които се осигуряват във фондовете, управлявани от това дружество.

Сегашната разходопокривна пенсионна система е фалирала – тя осигурява ниски пенсии (и обещава ниски пенсии и в бъдеще) и в същото време отнема огромни осигурителни вноски от работещите. Така тя намалява икономическия растеж и не защитава възрастните (това твърдение е подкрепено и от Световната банка). Частната капиталонатрупваща система има очевидни предимства – по-високи пенсии, по-ниски осигуровки, лични пенсионни сметки, по-висок икономически растеж и т.н. Ясно е, че е необходимо да се премине от разходопокривната към капиталонатрупващата система. При осъществяване на пенсионна реформа хората, които в момента са пенсионери, продължават да получават пенсиите си от държавата, тъй като са внасяли осигуровките си в държавния пенсионен фонд. Работещите, обаче, внасят своите пенсионни вноски в частни пенсионни фондове. Следователно е необходимо определено финансиране, чрез което да се посрещнат задълженията към хората, които са внасяли средства в държавния пенсионен фонд. Това финансиране ще замени досегашните приходи от осигуровки. Това финансиране е най-високо през първите години на реформата и постепенно намалява докато достигне до нула в момента, в който осигурените натрупат достатъчно средства в лични пенсионни сметки, които да им позволяват да получават пенсиите си.

Финансиране на реформата :

Преизпълнение на бюджета – през последните няколко години приходите в бюджета са повече, отколкото са очаквани. Поради това се натрупват значителни бюджетни излишъци. Вместо да се увеличават държавните разходи с тези средства, те биха могли да се насочат към пенсионна реформа.

Увеличение на акцизите заради изискванията на ЕС – според директивите на Европейския съюз България ще трябва да увеличи чувствително акцизите през следващите няколко години като това ще донесе значителни приходи на бюджета. Тъй като това увеличение неизбежно ще се случи е логично допълнителните приходи от него да се насочат към данъчната и осигурителната реформа, за да не нараства общата данъчна тежест.

Намаление на неефективни бюджетни разходи – субсидии за губещи дейности капиталови разходи, бюджетни служители; разходи за издръжка; неефективни програми за намеса на пазара на труда и др.

Фискален резерв и приватизация. Натрупаният голям фискален резерв заедно с очакваните приходи от приватизация дават допълнителни възможности за финансиране – чрез намаление на държавния дълг (и съответно лихвените плащания)или частично капитализиране на държавния пенсионния фонд на НОИ.

Трябва да се търси дългосрочно решение на проблемите в пенсионната система. Да се предприемат отговорни и обмислени действия, да се съчетават различни влияния идващи от икономическата среда. Добре е според мен солидарният стълб да бъде запазен в известна степен, но да не е водещият източник на пенсията за вбъдеще. Дейността на частните пенсионни фондове трябва да бъде прозрачна, сигурна и подходящо контролирана. Трябва да се намерят финансови източници за издръжка на настоящите пенсионери,  а социалните осигуровки да започнат да отиват там за където са предназначени и всеки да знае за какво се осигурява и къде отиват тези средства. Трябва да се работи за връщане доверието на хората в пенсионната система тъй като съществува и дългосрочният проблем с доверието в правителствата. В България вярата в готовността на едно бъдещо правителство през 2047 г. да изпълни това, което е обещало правителството от 2007 г., е минимална и с право, тъй като най-често всяко българско правителство има навика да отменя обещанията на предходното.

Това означава, че хората очакват да виждат ясно как правителството:

(1) харчи техните пари, събрани с данъци;

(2) взима на заем пари, като обещава един ден да върне също с парите на гражданите;

(3) обещава да прави плащания в бъдещето, като тези плащания също се финансират с данъците на гражданите.

Най-важната задача в краткосрочен план, по мое мнение е повишаване стандарта на живот на настоящите пенсионери, чрез намиране на алтернативни източници за финансиране на техните пенсии. Това поколение не бива да бъде оставяно в сегашното си състояние, за което смятам, че то не носи отговорност, а трябва да получи шанс за нормален живот на старини.

–––––––––––––––––––––––––––––––-

Ако статията ви е харесала, натиснете Like или оставете коментар.

4 responses »

  1. Здравейте , изчетох внимателно всичко и си мисля че няма смисъл да се плащат осигуровки . Днес ще си направя група във Фейсбук с която ще търся съмишленици. Това безумие продължава вече по4ти 60 г. и в крайна сметка пенсия дълго вземат само бившите комунисти милиционерите и военните. Стига вече сме плащали а някой да се подиграват с парите ни!!!

  2. Вече виждам , че когато дойде време тези мръсници да плащат пенсии от втори стълб изведнъж ще направят по 3-4 сделки с които ще откраднат парите на хората. Просто съм готов да се обзаложа. Това ще стане с услужливото съгласие и подкрепа на крадливата политическа сган. ХОРА , БЪРЗО МАХНЕТЕ ПАРИТЕ СИ ОТ РЪЦЕТЕ НА ТЕЗИ МОШЕНИЦИ , ДЕТО ЗА 18 ГОДИНИ НАПРАВИХА ОБЩО ПО 1% ДОХОДНОСТ И ВИ ПРИКАЗВАТ ЗА ДЯЛОВЕ И СВЕТОВНИ КРИЗИ. ЛАПАТ ТРАПЕЗАТА ДЕТО ИМ СЕРВИРА КОСТОВ И СА ПО ТИХИ ОТ ТРЕВАТА. ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ СТАТИИ КАТО ТАЗИ МИ ОБЯСНЯВА КОЛКО СА ДОБРИ. ТОВА ЩЕ БЪДЕ ПОРЕДНИЯ ОБИР В БЕДНА БЪЛГАРИЯ.

    • Статията е невероятна. Поздравления за грамотността на хората, които са я написали. Страхотен анализ и препоръки. Това е точно така, и тогава и сега. Топлата вода не е нужно да я откриваме ние. Хората отдавна са го направили и живеят добре. Преди по-добре, сега добре, но пъти по-добре от тук. Поздравления още веднъж за обективния анализ. Браво.

Кажи ми нещо

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s