Роналд Уилсън Рейгън

Усмихващият се президент

 

Роналд Рейгън е първият професионален актьор, станал президент на САЩ, който използва театралните си умения, за да възстанови увереността у дома, да всее смут сред  кремълски лидери и когато на власт в Москва идва един напредничев лидер, да спечели доверието му и да си осигури сътрудничеството му за промяна на Съветския съюз.

Рейгън се сдобива с прозвището “Великият Комуникатор” заради ефикасността на неговия непринуден тон. Той печели слушателите си с неофициален, но авторитетен начин на изказвания. Чарът му му дава възможност да каже каквото и да е, и то да бъде прието от гражданите като безспорна истина. Наричан е още и „тефлоновият президент”, защото нищо не можело да остави петно върху репутацията му.

Биографични данни

Роналд Рейгън е роден на 6 февруари 1911 г. в Тампико, Илинойс. Майка му е от шотландско- английски произход. През 1932 завършва Еврика Колидж в Илинойс, където е изучавал икономика и социология. Оценките му били средни. До 1937 г. работи като спортен репортер в радио „Ху” в Айова, след което се насочва към актьорската кариера. Участва предимно в нискобюджетни продукции, но има своя звезда на алеята на славата на булевард „Холивуд”.

В края на 50-те се мести в телевизията и става водещ и участник в шоуто „Театър на Дженерал Електрик”. Два пъти е бил президент на Гилдията на филмовите актьори от 1947 до 1952 и още веднъж от 1959 до 1960. според него профсъюза е завладян от комунисти. Рейгън свидетелства пред Комитета на Конгреса за антиамерикански дейности за комунистическото влияние в Холивуд. Пази досиета на подозрителни актьори и докладва за тях на ФБР под псевдонима „ Агент Т10”, без да се обявява против тях публично.

Наемането му от Дженерал Електрик за говорител на компанията му помага да се превърне в значима обществена личност. Той пътува изключително много и е забелязан със страстните си антикомунистически речи. Скоро след това няколко големи донори на Републиканската партия го посещават и го убеждават да се кандидатира за губернаторското място на Калифорния през 1966 г. През 1966 г. Роналд Рейгън е избран за 33–ия губернатор на Калифорния

През 1980 г. след няколко поредни опита печели номинацията на Републиканската партия за президент. Впоследствие печели и самите президентски избори и става 40-тия президент на САЩ, заменяйки на поста Джими Картър. Поема поста при високата инфлация и безработица, липсата на икономически просперитет, кризата на петролния пазар и слабостта на САЩ във военната област. Във връзка с икономиката, Рейгън казва:

 „ Рецесията е когато вашият съсед загуби работата си. Депресия е тогава, когато загубите вашата. Възстановяване е когато Джими Картър загуби своята.”

Рейгън има за цел прокарването на политика, основана на строга монетарна дисциплина, със значително намаление на данъците, което да доведе до окуражаване на инвестициите. Програмата му често е осмивана от опонентите му като „вуду икономика” и „рейгономика”, но в крайна сметка тя се оказва доста успешна.

На 30 март 1981 г. Рейгън, прессекретаря му Джеймс Брейди, а и две други лица са простреляни от Джон Хинкли. В покушението няма политически съображения, то се оказва дело на един умопобъркан, който иска да привлече вниманието на идола си, актрисата Джоди Фостър. Куршумът пропуска сърцето на президента с не повече от 3 сантиметра и уцелва белия му дроб, което и спасява живота му.

Рейгън изоставя политиката на „разведряване” на отношенията със Съветския съюз и решително поема в посока спечелване на Студената война. Рейгън предлага Инициативата за стратегическа отбрана , известна като „Междузвездни войни”, която представлява базиран в околоземна орбита ракетен щит. Сред основните му европейски съюзници е примиер министърът на Великобритания – Маргарет Тачър, която напълно го подкрепя в политиката му на конфронтация с комунистическия блок. Поддръжката за анти-комунистическите движения в света е основна част от „Доктрината Рейгън”.

Той е преизбран убедително по време на изборите от 1984 г. Кампанията му обаче остава в историята с един от най–големите гафове на президента, който по време на проверка на микрофон, без да знае, че гласът му се записва казва:

„Скъпи ми съотечественици, с удоволствие ви заявявам, че току-що гласувахме Русия да бъде поставен завинаги извън закона. Започваме бомбардировки след пет минути.“

Той напуска длъжността през 1989 г. с още по–голяма популярност. Обявен е от медиите за „Великия комуникатор” и е толкова доминираща фигура, че декадата на 80– те години, често се наричат „Рейгъновите осемдесет”.

През 1994 г. на Рейгън официално е поставена диагнозата – Алцхаймер. Той информира нацията за състоянието си на 5 ноември същата година чрез собственоръчно написано писмо, в което пак демонстрира така познатия си оптимизъм:

„Сега започва пътешествие, което ще ме заведе до залеза на моя живот. Знам ,че пред Америка винаги ще има ярък изгрев. Благодаря ви приятели и нека Бог да ви благослови.”

С минаването на годините болестта му постепенно разрушава умствените му способности и го кара да търси изолация. Рейгън умира от пневмония на 5 юни 2004 г. в дома си в Бел Еър, Калифорния и е погребан в президентската си библиотека.

Речите му

Предпочитано оръжие на Рейгън са публичните речи.  Той е известен с красноречието и ораторските си умения. Президентът вярва в силата на думите и в мощта на идеите. Самия той се чувства в свои води пред публика, за което безспорно неговият актьорски опит активно спомага. Речите му са силно идеологически и емоционално заредени. Съдържат общочовешки и универсални истини, които умеят да докосват множеството. Той умее не само да бъде виждан, но и нещо много повече,  владее изкуството да бъде чуван.

Като президент той застава на страната на народа. Издига на пиедестал отделния гражданин, личната инициатива, индивидуалния принос. За себе си казва: „Аз съм просто гражданин, който е временно на държавна служба.“  Той говори от позицията на човек от народа, а щом вярва в собствените си сили, то тогава вярва и в силата на отделния гражданин, и най-вече в общите сили на нацията. В речта при встъпването му в длъжност на 23 януари 1981 г. той дава категорично потвърждение за това:

„От време на време ние сме били изкушавани да вярваме, че обществото е станало прекалено сложно, за да бъде управлявано чрез самоуправление, че управлението чрез някаква елитна група превъзхожда управлението за, чрез, и от народа. Е добре, ако никой сред нас не е способен сам да управлява себе си, тогава кой сред нас има способността да управлява други хора?”

„ Време е да осъзнаем, че ние сме твърде велик народ, за да се ограничаваме до малки мечти.”

Това не е случайно подбрана  стратегия, не е и някакъв тънък популизъм. Студената война е преди всичко идеологическа война и Рейгън извежда на преден план именно идеологическото противопоставяне. Той иска да покаже пределно ясно, че демокрацията, а не комунизма е истинското народно самоуправление.

„С идеализма и справедливостта, които са в основата на нашата система и нашата сила, ще можем да имаме силна и преуспяваща Америка, която е в мир със себе си и с целия свят. […] Отново ще бъдем пример за свобода и лъч надежда за онези хора, които нямат свобода.

Стоейки на тези позиции Рейгън говори и за ограничаване на правителствената намеса,  изявявайки се като негов явен критик, но критик най-вече на неговото разрастване и всеобхватност и критикувайки в действителност съветската тоталитарна система.

„Всички ние трябва да си припомним, че не федералното правителство е създало щатите; щатите са създали федералното правителство.”

„Не трябва да очакваме, че правителството ще реши нашите проблеми. Нашият проблем е правителството.“

„Когато една компания или един човек харчи повече отколкото изкарва, той фалира. Когато правителството прави същото, то ви праща сметката.“

„Когато започнеш да говориш за правителството като за «ние» вместо за «те» значи си прекарал твърде дълго на държавна служба.“

“Правителството не решава проблеми, то ги финансира.”

Силата на демокрацията според него се крие в свободната инициатива. В способността й да поддържа будно гражданско съзнание, да поощрява предприемаческия дух и новаторството. През 1988 г. Рейгън посещава Горбачов в Москва. Позволено му е да говори пред студентите от Московския държавен университет, където той изнася реч за природата на свободното общество. Ключови думи в нея, както и в много други негови речи са често повтарящите се: свобода, вяра, кураж, мечта, права, промяна, маркиращи идеите, които той се опитва да внуши и ценностите, които американското общество е поставило на почит:

 “Изследователите на съвременната ера са предприемачите, хората с визия, с кураж да поемат рискове и достатъчна вярада се изправят пред неизвестното[]  Ние сме свидетели на мощта на икономическата свобода, простираща се по света.[]  Влезте в някоя класна стая и ще видите как на децата се преподава Декларацията за независимостта, че те са надарени от Създателя им с определени неотчуждаеми права, сред които са правото на живот, свобода и преследване на щастие, които никое правителство не може справедливо да отрече, гаранциите в Конституцията им за свободата на словото, свободата на сдружаването и свободата на религията….
Но свободата е нещо повече от това: Свободата е правото да задаваш въпроси и да променяш  установения начин за правене на нещо. Тя е продължаващата революция на пазара. Тя е разбирането, което ни позволява да осъзнаем недостатъците и да потърсим решенията за тях. Тя е свободата да представиш идея, над която са се надсмели експертите и да гледаш как тя получава подкрепа сред хората. Тя е правото да постоянстваш, да мечтаеш, да следваш мечтата си или да останеш верен на себе си, дори да си единственият, който се съмнява.
Свободата е разбирането, че никой отделен човек, никоя отделна власт няма монопол над истината, а всеки индивидуален живот е безкрайно ценен.”

Тези често повтарящи се думи, носят смисъл и значение, които са дълбоко запечатани в съзнанието на хората и носят силен емоционален заряд. Още по- силен трябва да е бил той за неговите руски слушатели, за които те са имали навярно почти мистично звучене. В своето второ встъпително слово, той  е защитава същите ценности пред своите американски избиратели:

“През 1980 г. ние знаехме, че е настъпило времето да възстановим вярата си, да се борим докрай с всичките си сили заиндивидуална свобода, съчетана с порядъчно общество. Ние вярвахме и тогава, вярваме и сега, че няма граници за растежа и за човешкия прогрес, когато мъжете и жените са свободни да следват мечтите си.”

Рейгън не използва сложен понятиен апарат в речите си. Те не могат да бъдат наречени философски, в смисъл такъв, че те са общодостъпни. Предназначени са за обикновенния американски (и не само) гражданин. Той се обръща към народа, не към своите политически опоненти и сподвижници, не към експертите, специалистите и интелектуалците. Рейгън не завоалира по никакъв начин смисълът, който влага в думите си. И народът го разбира, подкрепя и намира сигурност в негово лице. Който говори ясно – мисли ясно!

„Ние имаме всички права да имаме героични мечти. Онези, които смятат, че живеем във време, в което вече няма герои, просто не знаят къде да гледат. […] Как можем да обичаме страната си без да обичаме нашите съграждани; и като ги обичаме, да им протегнем ръка, когато паднат, да ги лекуваме, когато се разболеят, и да им дадем възможност да издържат сами себе си, за да бъдат равнопоставени наистина, а не само на теория?

Американското общество има нужда от чувство за сигурност и Рейгън му го дава. Думите му вдъхват увереност и кураж. Самия той излъчва самоувереност и достойнство. Трибуната е неговото място за правене на политика. Гласа му е овладян, интонацията съответства на силата на думите. Всичко в него показва твърдата му убеденост във всичко, което казва. А и никой не се съмнява в това, което той говори.

„В момента чертая пред вас един план и една надежда за бъдещето – победоносното шествие на свободата и демокрацията ще изостави марксизма-ленинизма на бунището на историята така, както са били изоставяни други тирании, задушавали свободата и потискали себеизразяването на личността.”

Макар че самия той гледа оптимистично и с вяра напред към бъдещето, стремейки се да предаде този оптимизъм и на нацията, Рейгън не се поколебава да очертава и не особенно радостните реалности. Но нито за миг не се колебае, и не показва съмнение, че има разумен изход, който е в полза на цялото човечество, и който вече е толкова близко, колкото не е бил никога преди това.

И няма нужда да ви казвам, че в днешния свят съществуването на ядрени оръжия би могло да означава ако не унищожаване на човечеството, то със сигурност края на цивилизацията такава, каквато я познаваме. 

„Ето такава е нашата мисия днес: да съхраним както свободата, така и мира. Може би това не е така очевидно, но аз вярвам, че точно днес сме достигнали до повратната точка. ”

Военната ни мощ е предпоставка за мира, но нека да бъде ясно, че поддържаме тази сила с надеждата никога да не се наложи да я използваме, защото последната дума в сега разгръщащата се в света борба няма да имат бомбите и ракетите, а волята и идеите – това ще бъде изпитание за духовната решителност, за отстояваните от нас ценности, за нашите вярвания, за идеалите, на които сме се посветили. 

Често в своите речи той призовава американците. Като човек обичащ да използва силата на реториката той е очудващо действена личност. Думите му не целят просто да успокоят американския народ за бъдещето му, те целят да го призоват в една борба за това спокойствие, в която е важно участието на всеки един. Той цели да поддържа едно активно и будно гражданско съзнание, да приобщи към политиката, колкото се може повече обикновенни американски граждани.

„Трябва да действуваме днес, за да запазим утрешния ден. И не ме разбирайте неправилно: Ние ще действуваме, започвайки от днес.

Нека не се притесняваме повече. Нека съберем сили и кураж. Нека предложим надежда. Нека кажем на света, че една нова ера е не само възможна, но и твърде вероятна. […] И нека сега направим всичко възможно, за да постигнем най-доброто – кръстоносен поход за свобода, който ще ангажира вярата и силата на следващото поколение. В името на мира и справедливостта, нека поемем по пътя, водещ към свят, където всички хора ще са най-после свободни да определят собствената си съдба.

„Затова, с всяка творческа енергия на наше разположение, нека да започнем епоха на национално съживление. Нека да съживим нашата решимост, нашата смелост и нашата сила. И нека да съживим нашата вяра и надежда.”

Друг обичан похват на Рейгън е да задава реторични въпроси в речите си. Това са въпроси, на които отговорът се налага от само себе си, а във всеки добре зададен въпрос се съдържа поне половината от търсения отговор.

Ако историята учи на нещо, то това е, че поддържането на самозаблудата при наличието на неприятни истини, е безумие.Как да постъпим тогава ние? Трябва ли цивилизацията да изчезне под ударите на нажежените атоми? Трябва ли свободата да повехне в тихо и кротко примирение с тоталитарното зло?

Нима има човек, който би избрал доброволно да се лиши от правото на глас, да вярва на правителствената пропаганда вместо на независимата преса, да предпочете правителството пред синдикатите на работниците, да предпочете държавната вместо частната собственост върху земята, да желае държавна намеса и репресии спрямо свободата на вероизповеданията, да желае една-единствена политическа партия вместо свобода на избора, да желае строга културна униформеност вместо демократична толерантност и плурализъм?

Затова нека се запитаме “За какви хора се смятаме самите ние?” и да си отговорим: “За хора свободни, хора, достойни за свободата и решени не само да я запазят, а и да помогнат на останалите да я достигнат.” 

Той също така доста често цитира и перефразира в речите си различни авторитетни лица. Сред цитираните от него попадат имената на Уинстън Чърчил, Джоузеф Уорън, К. С. Луис, пророк Исая, Карл Маркс, Плутарх и други. Но място намират и имената на никому неизвестни обикновенни хора като това на Мартин Трептоу – загинал по време на ПСВ американски войник работел преди това като бръснар.

Рейгън е обичал да допълва и редактира речите си, какъвто е случаят с речта му от 16 януари 1984 г., когато той произнася следните редове:

Представете си заедно с мен за момент, че някой Иван и Аня попаднат, да речем, в някоя чакалня или споделят подслон от дъжда или бурята с някой Джим и Сали, както и, че между тях не съществува езикова бариера, която да им попречи да се запознаят. Дали те ще обсъждат различията между своите правителства? Или ще говорят за децата си и за работата си? … Те дори биха могли да решат някой път да вечерят заедно. И най- вече те биха доказали, че хората не правят войните.”

А един слружител от Белия дом очуден от ръкописната добавка  към готовия текст възкликнал малко по- силно: „Кой написа тази глупост?” Всъщност „глупостта” се приема много добре и е свидетелство за наличието на нова линия в общуването с нацията. Тази линия залага на образността, на асоциативността и на силата на извикваните в съзнанието картини.

„ Една картина е по- ценна от хиляда детайла.” – казва той.

От управлението на Роналд Рейгън насам официалните слова изобилстват от повече истории, отколкото от суха статистика и хладна аргументация. В речта „За състоянието на съюза“, произнесена от Рейгън в началото на 1985 г. пред Конгреса. Президентът представя американската мечта с разказа за едно виетнамско момиче, напуснало страната си преди 10 години. С упоритост то завършва образованието си и и се дипломира във военната академия в Уестпойнт.

Чрез тези истории той придава по- голяма образност на идеите си. Чрез тях отправя внушения, които слушателите долавят инстинктивно. Асоциациите често се налагат от само себе си. Образите, които той създава изникват в съзнанието на хората и усилват тяхната възприемчивост. В тези истории неизменно се крият послания:

Нежеланието да се използват тези неизчерпаеми извори, с които разполагаме, ми напомня историята за възрастната дама, чийто дом бил бомбардиран при въздушно нападение. Когато спасителните екипи стигнали до дома й, единственото непокътнато нещо, което открили, било бутилка бренди, сложена зад стълбите. И тъй като старата дама била припаднала, един от работниците й дал малко бренди, за да я свести. Тя веднага се надигнала и му казала: “Върни го обратно на мястото му.  То е само за изключителни случаи.” Е, добре – изключителният случай е налице.

Натискът му по отношение на комунизма е безкомпромисен. Рейгън изгражда образа на врага с непоколебима решителност. Но той не атакува хората попаднали под тоталитарната власт, а самата идеология на комунизма и неговото израждане. Атакува слабите места на марксизма- ленинизма, като му отнема всякакви морални претенции, изобличава го чрез собствените му постановки, афишира  лицемерието на системата и често дори я осмива:

По ирония на съдбата Карл Маркс се оказа прав. Днес сме свидетели на мащабна революционна криза, при която икономическият порядък влиза в пряк сблъсък с политическия.  Но кризата настъпва не в свободния, немарксистки Запад, а в Съветския съюз – в крепостта на марксизма-ленинизма. Именно Съветският съюз се носи срещу течението на историята като не признава правото на човешка свобода и достойнство на своите граждани. […] Измеренията на този провал са удивителни: страна, в която една пета от населението е заето в селското стопанство, не може да изхрани собствения си народ.”

„Кого наричате комунист? Е, това е човек, който чете Маркс и Ленин. А кого наричате антикомунист? Това е човек, който разбира Маркс и Ленин.“

Но ако историята учи на нещо, то това е, че безперспективната политика на отстъпки, както и самозалъгването по отношение на нашите противници, е безумие и предателство спрямо нашето минало, потъпкване на нашата свобода.

Характерът на борбата, който той се опитва да наложи е на борба между доброто и злото. Простичка формулировка, която всеки, дори и малкото дете, може да разбере. Съветският съюз, комунизмът и тоталитаризмът, диктатът под каквато и да е форма са злото, докато свободата, демокрацията, американският начин на живот– олицетворение на доброто и справедливото. Той демонизира Съветския съюз, както сам признава по- късно с „преднамерено коварство”.

Ето защо ви призовавам […] да се пазите от изкушенията на гордостта – от изкушението с лека ръка да обявявате, че стоите над всичко това, да пренебрегвате историческите факти и агресивните подбуди на една империя на злото[…] и впоследствие да се оттегляте от битката между справедливото и несправедливото, между доброто и злото.

„ Действителната криза, пред която сме изправени днес, е духовна; в своята същност тя е изпитание на моралната воля и вяра.  

„ … вярвам, че комунизмът е поредната тъжна и гротескна страница в човешката история, чиито последни редове вече се дописват. Вярвам, защото изворът на нашата вяра в стремежа ни към човешка свобода не е материален, а духовен и защото нози стремеж не познава ограничения, той в крайна сметка ще възтържествува над тези, които искат да поробят ближния си.

Речта за „империята на злото” завършва една реторична офанзива, замислена като изложение на това, което Рейгън смята за основната грешка на разведряването: идеята че Съветския съюз е заслужил геополитическа, идеологическа, икономическа и морална легитимност като равен на САЩ и на другите Западни демокрации.

Рейгън обича смелите изявления, той не се бои да казва силни думи, които изглеждат дръзки и дори рисковани. В речта си пред Бренденбургската врата, Берлин на 21 юни, 1987 г. Роналд Рейгън отправя предизвикателство към съветския лидер Михаил Горбачов с думите:

“Генерален секретар Горбачов, ако търсите мир, ако искате просперитет за Съветския съюз и Западна Европа, ако искате либерализация: елате тук при тази врата! Господин Горбачов, отворете тази врата! Господин Горбачов, съборете тази стена!”

Президентът е отдаден християнин още от ранно детство и често говори пред християнските общности в страната. Той често е цитиран да казва, че атеистичния възглед на света, проповядван от комунизма е най-лошата му черта.

„ Нека се помолим за спасението на всички, които живеят в мрака на тоталитаризма, да се молим те да открият радостта от познаването на Бога. Но нека не забравяме, че докато проповядват върховенството на държавата над индивида и предричат окончателното й господство над всички народи по света, именно тези хора са изворът на злото в модерния свят. 

Думите му обявяват край на “моралната еквивалентност” и решителност да се използва висок морал в битката с комунизма. Те карат дори хората зад Желязната завеса да повярват, че наистина могат да приключат с “тъжната, странна глава в човешката история”, която са били принудени да изживеят.

„ Режимите, установени под натиска на щиковете, не пускат корени. […] Би било проява на снизходителност или дори нещо по-лошо по отношение на културата да се заяви, че даден народ предпочита диктатурата пред демокрацията. 

Рейгън демонстрира твърди убеждения, излага ясни възгледи за бъдещето, формулира категорични крайни цели и декларира безкомпромисност в преследването им.  Тази негова самоувереност вдъхва оптимизъм, печели доверието и очарова хората. Той е изпълнявал перфектно мисията, която Арнолд Бенет нарича „голямата мисия да дава кураж на всички нас“:

„Въпреки че трябва да ускоряваме предпазливо темпа на промените, все пак не трябва да се колебаем да заявим крайните си цели, както и да предприемем конкретни стъпки за тяхното постигане. Не трябва да отстъпваме от убедеността си в това, че свободата не е изключително право единствено на малцина избраници, а е неотменно и всеобщо валидно право на всяко човешко същество.”

„И това ще бъдат нашите приоритети, и по тези принципи няма да има компромис.”

През цялото време той се оповава на вярата си в нацията, на убедеността в силите на желанието за свобода, в моралното право, което смята е на страната на американския народ и най- вече на помощта, благоволението и защитата на Бог.

„ … вие, гражданите на тази благословена страна. Вашите мечти, вашите надежди, вашите цели ще бъдат мечтите, надеждите и целите на тази администрация, с Божията помощ.”

„Свободата процъфтява, когато религията е жизнена и управлението на закона под Бог се признава.“

„Между кориците на Библията са отговорите на всички проблеми, които хората срещат.“

Като  вярващ християнин той усеща, че има мисия, която с божията помощ трябва да съумее да изпълни. Рейгън неизменно завършва всяка своя реч с думите:

„Бог да ви благослови; благодаря ви.”

Рейгън умее да показва сърдечност и не вижда нужда да крие емоциите си. Съпричастността, подкрепата и посрещането на трудностите със смелост са сред ценностите, които той дълбоко уважава и насърчава. На 28 януари 1986 г., след експлозията на совалката „Челънджър” Рейгън отлага годишното си обръщение „За състоянието на съюза” и говори пред нацията за трагичния инцидент:

“Никога няма да ги забравим, нито когато ги видяхме последния път, тази сутрин да се приготвят за пътуването и им помахахме за довиждане и “ се изплъзват от намръщените окови на земята” за да “ докоснат лицето на Господ ”.

Рейгън не поставя прегради между него и нацията, и така тя го чувства близък, както човек чувства приятел, който му доверява тайните си. Когато му е поставена диагноза Алцхаймер, той не скрива този факт от медиите и публичното пространство, а още в самото начало прави обръщение, в което разкрива заболяването си. Мотивите му са да помогне за привличане на внимание към болеста, което може да допринесе за развитието на борбата с нея.

„Драги мои сънародници,

Наскоро ми казаха, че и аз – като милиони американци, ще се разболея от болестта на Алцхаймер. След като разбрахме това, Нанси и аз трябваше да решим дали като граждани трябва да запазим тази новина в частния си живот или да я обявим публично. В миналото Нанси страдаше от рак на гърдата, и аз бях опериран от рак. Разкрихме това публично и събудихме обществен интерес. Щастливи бяхме, че в резултат много хора се прегледаха профилактично. Лекуваха болестта си в ранен стадий, и живяха нормално и здравословно. Затова сега считаме, че е важно да ви дажем това. Отваряме сърцата си, защото се надяваме, че обществото ще узнае повече за болестта. Може би това ще помогне на хората, които страдат от това заболяване. „

Хуморът му

„Политиката е втората най-стара професия. Мисля че е твърде близка до първата.“

„Ако възникне критична ситуация, събудете ме по всяко време на деня или нощта — дори и ако съм на заседание на кабинета на министрите!“

„Не полагам тази клетва, за да  ръководя разпадането на най-силната икономика в света.”

„Не се тревожа за дефицита. Той е достатъчно голям да се грижи за себе си.”

„Има предимства да бъдещ избран за президент. Денят след като аз бях избран, класифицирах моите училищни оценки като Строго секретно.”

„ Томас Джеферсън е казал веднъж: „Ние не трябва да съдим за президента по неговите години, а по неговите дела.” И откакто той ми каза това аз спрях да се тревожа.”

Неговото чувство за хумор, както изтъква самата желязна лейди Маргарет Тачър, е много повече от чувство за хумор. Той има умението да се шегува непринудено пред публика, да разказва вицове по време на публични речи и дебати, да отговаря остроумно на хапливи журналистически въпроси и да бъде саркастичен към опонентите си, като те дори не могат да не се разсмеят на шегите му.

Споровете около неговата напредналата му възраст по време на втората му кампания за президент срещу Уолтър Мондейл, го карат да каже „Няма да правя възрастта проблем в тази кампания. Няма да използвам за политически цели, младостта и неопитността на моя опонент. ” .

В последния ден от предизборната му кампания в Сан Диего в тълпата има човек, който постоянно го апострофира. Внезапно Роналд Рейгън се обръща към него и му казва: „Oh, shut up!”, а тълпата избухва в аплодисменти и одобрителни викове.

Роналд Рейгън не губи присъствие на духа. Истинско щастие за нацията, защото само един дълбоко уверен в себе си човек може да се шегува в условията на една реалност, в която международния мир, сигурност и дори цялата съвременна цивилизация е мислена като висяща на косъм. Друг е въпросът, доколко актьорският му талант е спомагал за това никога да не го виждат паднал духом.

Само часове след покушението върху живота му, той се шегува с лекота, която успокоява изплашения свят. Тя е свидетелство за това, че посред терора и истерията поне един велик човек запазва присъствие на духа и остроумие. Победителят никога не се признава за победен, а нацията никога не трябва да вижда лидера си като слаб човек.

„Надявам се, че всички сте републиканци. ” казва той на хирурзите, които предстояло да го оперират макар, че те не са, но докторът му отвръща: „Днес всички сме републиканци, г-н президент.”

Яркият му контраст с грохналите съветски лидери допълнително засилва внушението за жизнеността на демокрацията и упадъкът на комунизма. Когато Черненко умира през март 1985 г. на 74 години, това звучи като прекалено буквално потвърждение на предсказанието на Рейгън за „последните страници” и историческото бунище. Самия той на 74 години е готов с реплика„Как да постигна нещо с руснаците, ако те продължават да ми умират?”

Славата му на филмова звезда предхожда Студената война, а дори и ВСВ, и му дава предимство, когато навлиза в политиката. От друга страна това кара опонентите му – а понякога дори приятелите – да  го подценяват, което е сериозна грешка, защото Рейгън е умел политик, какъвто нацията не е виждала от много години, и един от най-енергичните й стратези въобще.

Като всеки велик политик Роналд Рейгън е мразен и обичан. Простотата, която вбесява критиците му, очарова хората. Но чувството му за хумор често става причина някои негови критици да го намират за глуповат и да го окачествяват като комедиант. Доста несериозно твърдение, защото той не просто умее да разказва смешни вицове и да разсмива хората. Той притежава остроумие, на което мнозина могат само да завиждат, а това вече е признак на интелигентност и то рядко срещана.

Снимките му

Президентът обича да се усмихва и не пропуска случай да го демонстрира. Трудно е да се намери негова снимка, на която той не е приятелски усмихнат. Усмивката както е известно вдъхва доверие, говори за добри намерения у усмихващият се и за неговият вътрешен комфорт.

На общите си снимки с водача на Съветския съюз, Михаил Горбачов, двамата са неизменно усмихнати, демонстриращи дух на сътрудничество и диалог. Снимките със съпругата му Нанси, говорят за семейна идилия и сплотеност. Рейгън винаги е демонстрирал силните си чувства към своята съпруга и винаги е бил възприеман като ценностно ориентиран човек.

В пресата не липсват и негови снимки, на които той целенасочено прави смешни жестове, има дори такива, на които вдига гирички, навярно за да демонстрира, че възрастта не е проблем за него. На плакатите за първата си предизборна кампания е показан като типичен каубой с характерната шапка на главата. Това трябва да говори за неговата връзка с народа и да го представя като обикновен човек, който като такъв живее с проблемите на обикновенния човек и ги познава.

Почеркът и подписът му

Почеркът на човека говори много за неговите вътрешни качества и особенности, и това  е нещо, което не бива да бъде подлагано на съмнение, също както и силата на жестовете и мимиките.

Почеркът на Рейгън говори за скромен и мек характер, и човек, който  уважава мнението на околните и е добър събеседник. Правите му редове свидетелстват за установено поведение и характер. Той има дребен почерк, а малките букви характеризират човека като рационален, икономичен, конкретен, а също и способен за концентрация. Наклонът наляво, който е характерен за него означава свободна изява на чувствата. Преобладават кривите линии, които изразяват чувства, приспособимост, дипломатичност, съобразителност, мекота и чувствителност. Буквите му са не добре затворени и говорят за откровенна личност, която няма какво да крие и говори това, което мисли. Свързаните букви в думите му означават свързани мисли, творчески характер, критично мислене и практичност.

От данните, интересуващи графолозите особено значение има подписа, тъй като той не се подчинява на правилата на пунктуацията и в него индивидът може да се прояви най-добре и свободно. Не случайно подписът е наречен  „втора характеристика” на личността.

Подписът на Рейгън се състои в изписване на малкото му има и фамилията, което свидетелства за отговорна личност, която застава зад решенията си и умее да поема отговорност. Дългият подпис характеризира човека като способен да вниква в работата, усърдно да изпълнява своите задължения. Буквите на подписа са свързани, което говори за последователен, логичен характер.

В заключение

Това, което изпълва с възхищение у Роналд Рейгън не може да бъде изразено само в едно или две изречения, но на първо място това е неговата силна личност, неизменното му самообладание и ясно съзнание за посока. На второ място това е умението му да предава същите тези качества на околните и да ги насърчава у тях самите. Събирайки опитен оратор и талантлив актьор в едно Рейгън постига забележителни резултати печелейки симпатии не само у дома и не само сред политическите си привърженици.

С непосредствения си и естествен език той успява да завладее общественото съзнание и да наложи нов подход в международните отношения, влияейки върху хода на събитията дори със самата си личност. Приносът му е безценен, примерът му дълго време ще бъде помнен и следван, а паметта му вечно почитана, като на един от най- забележителните и прозорливи политици на 20 век.

Използвани източници:

1.   Реч на президента Роналд Рейгън при встъпването му в длъжност на 23 януари 1981

2.   Обръщение на Роналд Рейгън към членовете  на английския парламент

3.   Реч пред Националната асоциация на евангелистите, произнесена в Орландо, Флорида, на 8 март 1983 г.

4.   Последното обръщение на Роналд Рейгън към американците

5.   Прощаване с Роналд Рейгън – Баронеса Маргарет Тачър

6.   Да си спомним за Роналд Рейгън – Дейвид Боуз

7.   Биография

8.   „Студената война”  – Джон Луис Гадис

–––––––––––––––––––––––––––––––-

Ако статията ви е харесала, натиснете Like или оставете коментар.

Кажи ми нещо

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s