Любимите ми принт реклами (5)

Чудя се каква да е тематиката този път. Хммм… каква, каква… хайде, нека да са колите този път 🙂

Обещай си…

Да бъдеш винаги силен и нищо да не е в състояние да наруши вътрешния ти мир!

Да излъчваш и внушаваш здраве, щастие и благосъстояние на всеки, с когото общуваш!

Да накараш всичките си приятели да почувстват, че притежават нещо много ценно!

Винаги да гледаш слънчевата страна на живота и активно да прилагаш оптимизма си!

Да мислиш само най-доброто, да работиш само за най-доброто и да очакваш само най-доброто!

Да се ентусиазираш от успеха на другите също толкова, колкото и от собствените си успехи!

Да забравяш грешките на миналото и да фокусираш вниманието си върху великите постижения на бъдещето!

Да имаш винаги ведро изражение и да даряваш усмивка на всеки срещнат, независимо дали е познат или непознат!

Да отделяш извънредно много време, за самоусъвършенстване, така че да не ти остава време да критикуваш другите!

Да си максимално силен, за да допуснеш мрачни мисли, твърде благороден, за да се гневиш, твърде уверен, за да се страхуваш и извънредно щастлив, за да позволиш присъствието на беди и проблеми!

Да имаш високо мнение за себе си и да заявиш този факт пред света, но не с гръмки думи, а чрез велики постъпки!

Да живееш с вярата, че целият свят е на твоя страна и те подкрепя при условие, че си верен на най-доброто в себе си!

Джо Витале

Възможно най- добрите, но и най- трудни за изпълнение обещания, които човек може да си постави, но все пак трябва поне да опита! =)

Кое си ти? Морков, яйце или чаша кафе ;)

Да се похваля – вече си имам нова Джаджа, под всички останали в страничното поле 🙂 Секция за вдъхновение с любими мисли и цитати, която ще допълвам от време на време. А докато преглеждах всичките си документи с мъдрости, които имам складирани на компютъра, попаднах и на няколко интересни притчи, разкази и други мъдри историйки. Ще ги споделя и тук, макар че със сигурност ги има и на много други места из интернет. Вчера публикувах Притчата за пеперудата, а днес е ред на историята за:

Моркова, яйцето и чашата кафе…

Една млада жена посетила майка си и й разказала за живота си и трудностите, които трябвало да преодолява всеки ден. За това колко е изморена да се бори с живота. Имала чувството, че в момента, в който един проблем се разреши, идва нов на негово място…

Тогава майка й я завела в кухнята. Напълнила три тенджери с вода и ги сложила на котлона да се стоплят. Водата бързо завряла. В първата майката сложила моркови, във втората яйца, а в третата смляно кафе. 

След десетина минути загасила огъня, отцедила морковите и ги сложи в купа, извадила яйцата и тях сложила в купа, а най-накрая изляла кафето в чаша. После се обърнала се към дъщеря си с въпроса: „Кажи ми дъще, какво видя?“

„Моркови, яйца и кафе“ – бил отговорът на момичето. Тогава майка й и казала да се приближи до морковите. Когато момичето го направила, забелязала, че морковите са меки. След това майк й я помолила да вземе едно от яйцата и да счупи черупката му. Когато момичето го направила то установила, че

Притча за пеперудата

Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял с часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда.

Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече.

Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети.

Но нищо подобно не се случило. През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.

И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.

Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.

Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.

Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.

Аз молих за сила, а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.

Аз молих за мъдрост, а животът ми даде проблеми за разрешаване.

Аз молих за богатство, а животът ми даде мозък и мускули, за да мога да работя.

Аз молих да мога да летя, а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.

Аз молих за любов, а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си.

Аз молих за блага, а животът ми даде възможности.

Не получих нищо от това, за което молих… Но получих всичко, което ми е нужно.

~ ~

The Butterfly – eng

I asked for Strength – eng

~ Sharing a huggy ~

Любимите ми принт реклами (4)

И така, тази поредица отново си смени заглавийцето (за пореден, може би не последен, път)… Не че някой би забелязал, ако не си кажа сама разбира се :р.

Първия ми, не особено creative, опит за титулуване беше „Креативни реклами“ – в опит да отгатна какво би написал  в Google някой, който иска да види нещо такова. После, решавайки да последвам маркетинг максимата „Make it inviting to look at it“ смених заглавието на „Интересни рекламни постери“ – какво по inviting от interesting афтър ал . Обаче все още не бях доволна… Хм, дали това говори за фриволно непостоянство или по- скоро за стремеж към перфекционизъм, мога само да гадая 😀  „Рекламни постери“ – как изобщо ми хрумна това?Ама, че съм неука, ами то си имало официален термин – принт реклама – това звучи гордо! Освен това какво като са интересни? Тук са защото ми харесват, защото съм видяла много и съм избрала именно тези. И така, това заглавие ми е съвсем по сърце (засега), а този път тематиката е визуални измами and it will kick your ass  🙂

Писмо до моите деца – от Джейсън Лейстър

Наскоро случайно попаднах на това писмо, докато разглеждах случаен блог, на който попаднах още по- случайно. А може би не беше случайно, може би всъщност имах нужда да прочета нещо точно такова. Хареса ми наистина, беше ми много близко на моменти, и реших да го преведа и постна в блога си. Приятно четене.

…

Скъпи деца,

отделям време да напиша това до вас днес, макар и години преди да имате шанса, да го прочете. Една от причините да правя това е защото искам да затвърдя някои от нещата, които виждам, че правите и някои от начините, по които се държите, преди да сте ги забравили. Но също така, искам да ви дам един пример за това как животът е едно безкрайно пътуване, което е изпълнено с нюанси на сивото.

Така че, въпреки, че не сте съвсем готови да ме чуете, да говоря за всички предизвикателства в живота ми, надявам се това, което следва, да ви помогне да разберете, че няма човек който да разбира всичко… дори и баща ви.

И това е ОК.

Част I: Кой си ти – Какво искаш

Когато стартирах в бизнеса, ми липсваха някои ключови съставки. Не знаех много за това да бъдеш предприемач (току-що бях напуснал работата си и бях решил да продължа сам. Ако ви науча правилно и решите, че моят възглед е правилен за вас, надявам се, че никога няма да почвате работа, така че това няма да бъде проблем) и ми липсваше увереност в себе си. Но което е по- важно, липсваше ми ясно разбиране за това кой съм аз и какво искам. Не обвинявам за това никого, освен себе си. Предполагам, че това беше до голяма степен моя начин за оцеляване. Начин да избегна сблъсъци и да се застраховам срещу самохвалство. Ако не блестиш прекалено ярко, има малък шанс да изпъкнеш и да приковеш вниманието към себе си. Така че това е мястото, от където искам да започна, с цялата идея за