2012 in review

The WordPress.com stats helper monkeys prepared a 2012 annual report for this blog.

Here’s an excerpt:

19,000 people fit into the new Barclays Center to see Jay-Z perform. This blog was viewed about 88,000 times in 2012. If it were a concert at the Barclays Center, it would take about 5 sold-out performances for that many people to see it.

Click here to see the complete report.

Поли Генова – Солени Дни (без перука и по гащи??!)

Тази песен породи у мен дълбок и буен творчески размисъл…. Когато я чух по радиото за първи път, може да се каже, че ми се стори доста приятна отначало. Много свежарска мелодийка и приятни вокали, ненатрапващи се с нищо. Можеш да си я слушаш по цял ден и даже да не разбереш, че си я слушал. От друга страна обаче… текста хваща ухото без майтап. :Р Много ми е интересно кой незнаен поет го е писал, защото мисля, че си е оставил гащите в него :Р

Така… в текста има няколко твърде притеснителни неща, които своевременно породиха недоумението ми. За да стане по- ясно за какво говоря, ще приложа тази част от въпросния текст, за която ще става дума. А именно:

Историята на Дрипавото мече

Това е трогателната история на едно смело мече… В нея има предателство, малко изпитания (а те винаги ни променят), една щастлива случайност, едно отворено сърце, една искрена и топла любов и много прегръдки за финал разбира се  🙂 И така…

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Най-старата и малка къща, която можете да си представите, предстоеше да бъде срутена. Всички неща, които някога правеха къщата приятна и уютна, бяха изхвърлени навън и струпани на куп в градината отпред. От мекото пружиниращо легло, в което собствениците спяха, до старите дървени дъски на пода, по които ходеха …

… и дори, със сигурност по някаква грешка, едно малко кафяво плюшено мече.

Little teddy bears

Няколко малки, пухкави мечета, които както изглежда имат нужда от здрава прегръдка 😐

Писмо до моите деца – от Джейсън Лейстър

Наскоро случайно попаднах на това писмо, докато разглеждах случаен блог, на който попаднах още по- случайно. А може би не беше случайно, може би всъщност имах нужда да прочета нещо точно такова. Хареса ми наистина, беше ми много близко на моменти, и реших да го преведа и постна в блога си. Приятно четене.

…

Скъпи деца,

отделям време да напиша това до вас днес, макар и години преди да имате шанса, да го прочете. Една от причините да правя това е защото искам да затвърдя някои от нещата, които виждам, че правите и някои от начините, по които се държите, преди да сте ги забравили. Но също така, искам да ви дам един пример за това как животът е едно безкрайно пътуване, което е изпълнено с нюанси на сивото.

Така че, въпреки, че не сте съвсем готови да ме чуете, да говоря за всички предизвикателства в живота ми, надявам се това, което следва, да ви помогне да разберете, че няма човек който да разбира всичко… дори и баща ви.

И това е ОК.

Част I: Кой си ти – Какво искаш

Когато стартирах в бизнеса, ми липсваха някои ключови съставки. Не знаех много за това да бъдеш предприемач (току-що бях напуснал работата си и бях решил да продължа сам. Ако ви науча правилно и решите, че моят възглед е правилен за вас, надявам се, че никога няма да почвате работа, така че това няма да бъде проблем) и ми липсваше увереност в себе си. Но което е по- важно, липсваше ми ясно разбиране за това кой съм аз и какво искам. Не обвинявам за това никого, освен себе си. Предполагам, че това беше до голяма степен моя начин за оцеляване. Начин да избегна сблъсъци и да се застраховам срещу самохвалство. Ако не блестиш прекалено ярко, има малък шанс да изпъкнеш и да приковеш вниманието към себе си. Така че това е мястото, от където искам да започна, с цялата идея за

Шалчета – начини за връзване

Става дума за тънките шалчета- карета, които се продават в най- различни разцветки и десени. Имам няколко такива, но никога досега не ги бях слагала или използвала по предназначение. Вчера обаче, докато се приготвях за излизане, изведнъж ми хрумна, че мога да сложа едно от тях около врата си. Все още е хладничко навън, а зимен шал би било  прекалено, дори и за зиморничево момиче като мен. Трябваха ми десет минути ровичкане из гардеробите за да открия поне едно, но се получи страхотно. Стори ми се изключително подходящо за духа на настъпващата пролет и реших, че вече ще ги слагам. 🙂 Вечерта потърсих из интернет за различни начини на връзване и носене на шалчета и попаднах на доста добри находки. Разбира се веднага ми се прииска да ги споделя.

2011 in review

The WordPress.com stats helper monkeys prepared a 2011 annual report for this blog.

Here’s an excerpt:

A New York City subway train holds 1,200 people. This blog was viewed about 7,100 times in 2011. If it were a NYC subway train, it would take about 6 trips to carry that many people.

Click here to see the complete report.

Визуални измами

За днес малко снимки на визуални илюзии. Визуална илюзия е когато нещо изглежда по един начин, но всъщност не е това, на което прилича. И тук особенно щастливи трябва да са всички онези, на които досега им е било трудно да го докажат в определени ситуации :р Понякога е нужно малко по- внимателно вглеждане, друг път е ясно като в бял ден. Всъщност може двама човека да гледат към едно и също нещо, да виждат две различни неща, но и двамата да бъдат прави.

Ето как. Започвам с пример, който е даден и в „7-те навика на високо ефективни хора“ от Стивън Кови.

Страхотна книга между другото. Какво виждате на снимката? Млада жена или старица? Каквото и да е, все ще сте прави 🙂

В търсене на „хляб“

Имало едно време един гладен човек. Доста често той чувал около себе си хората да говорят за „хляб“ – колко вкусен е и как задоволявал глада. Въпреки, че никога не бил опитвал хляб, разбрал, че това е отговорът за неговия глад. И тръгнал да го търси.

Влязъл в първата аптека:- Може ли един хляб? Много съм гладен.

Аптекарката погледнала наивния човек и решила, че може да изкара лесни пари от него.- Разбира се, заповядайте! – и тя му дала някакъв сироп за кашлица.

Човекът щастлив, започнал да пие сладкия сироп. За момент вкусът на непознатата течност като че ли задоволила глада му, но много бързо той се разочаровал от ефекта. Всички описания, които чувал от хората за хляба многократно надхвърляли това, което сиропът му давал. Решил, че ще опита отново.

Влязъл в магазин за дрехи и отново казал:- Може ли един хляб? Много съм гладен.

Отново използвали неговата наивност и му продали един скъп пуловер. Човекът много му се зарадвал и за няколко часа забравил за глада си. Но после отново останал разочарован, когато почувствал още по-силен глад.

Така историята продължавала да се повтаря. Влязъл в магазин за елеткроуреди, за мебели, за автомобили, къде ли не… Платил много пари, но винаги оставал гладен и разочарован.

Накрая решил, че хляб не съществува, че това е една голяма илюзия, която хората са измислили. И че когато се опиташ да откриеш хляб, това ти носи само болка и ти струва много скъпо.

Но това, което този човек, а и милиони други не осъзнават е, че често търсят „хляба” на погрешното място, по погрешния начин, а може би и при погрешните хора.

А ти, къде търсиш своя хляб?

„Татко забравя“

Един затрогващ разказ от У. Ливингстън Ларнд.

Ето какво си мислех, сине. Бях лош към теб. Скарах ти се, когато се обличаше за училище, само защото си позабърса лицето с кърпата. Скарах ти се, че не си си лъснал обувките. Креснах ти ядосано, задето беше захвърлил някакви свои неща на пода.

На закуска също намерих за какво да ти се скарам. Разливаше ту това, ту онова, ядеше лакомо, без да сдъвкваш добре, слагаше лактите на масата. Намаза си прекалено много масло на филията. Когато тръгна да си играеш, а аз – да хвана влака, ти се обърна, помаха ми и ми извика: “Довиждане, татко!”. А аз се намръщих и отвърнах: “Какво си се прегърбил!”

Следобед всичко започна отначало. Още като идвах по пътя те видях да играеш на топчета, коленичил на земята. Беше си скъсал чорапите. Засрамих те пред приятелите ти, като те подкарах пред себе си към къщи. Казах ти, че чорапите струват пари и ако трябва сам да ги купуваш, ще внимаваш повече. Представяш ли си сине, един баща да каже такова нещо!

Спомняш ли си, по-късно,